Въздействието на театъра и мерената реч в обучението в предучилищна и начална училищна възраст.
Горска случка. Пиеса /сценарий/ – театър с математика
от Списание Образование, бр.6 от 2012г. – Ноември-Декември
автор: Цветелина Н. Панайотова
магистър-педагог, гр. София
В дългогодишната ни педагогическа практика сме установили, че прилагането на изкуствата / театър, музика, стихотворения, приказки, песни, танци, изобразителни изкуства/ във възпитанието и обучението завладява децата, концентрира вниманието им, мотивира ги както за активно възприемане, така и за спонтанно действено участие. Това произхожда от фактите и научните твърдения на световно известни педагози, психолози и научни работници по посока въздействието на всички видове изкуства върху емоциите, чуствата и цялостното детско развитие в ранното, предучилищно и начално училищно детство. По наши наблюдения особено силно въздействие върху детската сензитивност и активност имат театърът, художествената литература /приказки, разкази, стихотворения, басни и гатанки/, музиката и танцовото изкуство. Мерената реч е интересна и лесно достъпна за усвояване от децата. В нашата педагогическа практика тя намира важно място във всички образователни направления. В представената пиеса –сценарий тя е намерила място във вид на стихче – задача: „Таралежка с Ежко стъпват бавно, тежко…”. Любими дейности освен играта и изброените изкуства са конструктивно-техническите дейности и тези – свързани с изобразителното и приложното изкуства. Именно затова като един от основните подходи в нашата учебно-възпитателна работа е комбинацията на видовете изкуства и тези дейности, със задачите по отделните образователни направления и ядра /учебни дисциплини/, които намират място както в преднамерените ситуации /часовете/, така и в свободните режимни моменти в детската градина, в празници и концерти в училището. Чрез тези комбинативни подходи ние осъществяваме по интересен и непринуден път задачи по няколко образователни направления едновременно, както и задачи от нравствен аспект свързани с възпитанието на децата.
В настоящата статия ви представям авторска театрална пиеса – сценарий „ Горска случка”, чрез която:
- се осъществяват задачите на театралното изкуство /сценичност, ясна дикция, изразителност, пространствена ориентация, координация на движенията, правилна артикулация, правилно звукопроизношение/;
- се осъществяват задачите по Български език и литература и художествена литература и информация за деца, пряко свързани с езиковата култура и богатството на речника;
- се осъществяват задачи по Математика -събиране и изваждане до 10;
- се осъществяват възпитателни задачи – за приятелството, за добрите и лоши постъпки, за здравето и др.;
- се осъществява развитие на личностни и индивидуални качества – партньорски взаимоотношения, работа в екип, инициативност, увереност, самочувствие, самостоятелност, креативност.
Представената пиеса – сценарий „Горска случка” би могла да се обогати с подходяща музика съобразно настроението в отделните части на пиесата, с подходящи танци /хореография/ и песни съобразно пресъздаваните типажи. Биха могли да се нарисуват моменти от пиесата и други творчески хрумвания при педагогическото взаимодействие. Този комбинативен подход изразява създаденият и апробиран от нас образователен модел „приказка – игра” /вж. Николаева Цв.2005, 2012; Панайотова, Цв. 2012/. Пиесата – сценарий „Горска случка” е подходяща да се изпълнява от деца в предучилищна и начална училищна възраст пред публика и в по-ранна детска възраст – 3-5 – годишни.
ГОРСКА СЛУЧКА
пиеса – сценарий
автор: Цветелина Н. Панайотова
Герои: Разказвач,Ежко, Таралежка, Дългоушко,мама Зайка, Големия Крадльо, Куче, Мецанка, Черна Врана, Слънце, Луна.
Декор: есенна полянка с две дървета, пръснати есенни листа, две лехи с моркови и зеле, къщата на Дългоушко.
Разказвач: – В края на една слънчева горска полянка живееше сиво зайче с мно-о-о-го дълги уши. Викаха му Дългоушко. Цяло лято Дългоушко се трудеше в зеленчуковата градина – копаеше, поливаше, говореше си със зеленчуците. От това морковите се чувстваха толкова щастливи, че растяха, растяха и в края на лятото станаха дълги колкото зайовите уши, а зелките се кипреха до тях в зелените си поли, наедрели като водни топки.
Дългоушко: – Ура! Мамо, ела да видиш зеленчуковата градина! Цяла зима ще си хрупаме зеленчуци!
Разказвач: – Но през една есенна нощ един крадлив заек, който всички в гората наричаха Големия Крадльо, тайно се промъкна в зеленчуковата градина на Дългоушко. Забеляза го само кръглата като питка луна, която осветяваше заспалите моркови и зелки, но тя само успя да изпъшка възмутено и наведе глава.
Големия Крадльо /сред зеленчуците/:
-О, драги зеленчуци! Вече сте мои! Хо-о-о-п – 4 моркова в раницата, хоп – още 3 моркова. А, ето тук още 2 моркова, и тук още 1. Няма други. Колко ли станаха?/зрителите – деца пресмятат общия брой на откраднатите моркови/. О –о, тука виждам леха със зеле. Ле-ле, как обичам зеле! /рита 1 зелка във въздуха и насочва чувал към нея. Взима още 2 под мишниците си и ги бута в чувала/. – Зелките са общо…../почесва се по главата и мисли, а зрителите – деца пресмятат задачата/. – Май са ми малко, я да взема още 3 зелки /бута ги в чувала/. А –а –а, ето тук се крият още 3. Хитруши такива! Хайде, бързо в чувала! /зрителите – деца пресмятат общо броя на всички откраднати зелки – 9/.
Черна Врана: – Видях те, какво правиш! Не се хвали толкова, че ще ти оскубят козината, както на мен преди ми оскубаха перата!
Големия Крадльо: – Млък, Черна Врано! На мен никога нищо не може да ми се случи! Не съм толкова глупав като тебе!
Черна Врана: – Не бъди толкова самонадеян! И не ме обиждай! Нали знаеш, който лъже и краде какво става?
Големия Крадльо: – Какво става, какво става!?
Разказвач: – Луната ги слушаше и клатеше едрата си бяла глава. Скоро се скри възмутена зад хребета. Не след дълго Слънцето се усмихна и нежно погали есенните минзухари.
/Дългоушко се подава от къщичката, търка очички, поглежда нагоре и маха на слънцето/.
Дългоушко: – Слънце, здравей! Отивам да набера моркови и зеле. Мама прави най-вкусните зеленчукови супи на света. /Тръгва към лехата с морковите/ – Ама, къде са морковите? Нито един морков няма! /върви към лехата със зелето/.- И зелките ги няма! Какво се е случило със сладките ми зеленчуци? Сега какво ще правим? Какво ще ядем през зимата!?/ кляка и плаче. На полянката се задават Ежко с Таралежка, а срещу тях върви – Мецанка/.
Разказвач: – Таралежка с Ежко стъпват бавно, тежко
да търсят храница в близката горица,
за свойте две момченца – бодливите Ежленца.
Ежко намери 6 крушки медушки,
а Таралежка 4 ябълки сладки.
На есенна полянка ги срещна Мецанка:
– И за моите дечица трябва храница!
И нали са дружина славна, плодовете разделиха по равно.
Колко плодове общо е взела Мецанка?
Колко крушки медушки и колко ябълки сладки?
/Зрителите – деца решават задачата/.
Разказвач: – Семейство Ежкови и Мецанка доволни се запътиха към къщите си, но по средата на полянкатах се заслушаха. Май някой плачеше. Тръгнаха натам и какво да видят….
Таралежка: – Какво ти се е случило, Дългоушко?
Мецанка: – Да не си болен? Ей, сега ще ти донеса чай от мащерка.
Ежко: – Ето вземи от нашите ябълки и круши.
Дългоушко: – Благодаря! Нали знаете ние зайците какво най-много обичаме – моркови и зеле, но през нощта някой влязъл в градинката ни, за която цяло лято толкова много се грижих…! /хлипа/ – И ни откраднал всичките моркови и зелки!Сега как ще презимуваме?
Ежко: – Не съм куче, но надушвам стъпките на Големия Крадльо. Последният път ми избяга, но сега ще го хвана!
Черна Врана: – Аз го видях! Аз го видях! През нощта обра всичките моркови и зеле, не остави поне едно морковче, крадецът! Ей натам тръгна! Аз ще ви покажа пътя!
Разказвач: – Докато семейство Ежкови и Мецанка се чудеха как да успокоят Дългоушко, едно Куче обикаляше гората и тъжно си мислеше:
Куче: – Колко е красива гората, листата вече са шарени, минзухарите са цъфнали, мирише на мащерка и мента, а аз съм едно тъжно куче и ми се плаче! Знаете ли защо? /зрителите – деца – „защо”/- Защото гората е красива, нали! /зрителите – деца – „да”/ – Има цъфнали есенни цветя и билки, нали? /зрителите – деца – „да”/ – Да, ама на мен ми е тъжно и не мога да им се порадвам. И знаете ли защо? /зрителите – деца – „защо”/ . – Защото съм самотен и ненужен, нямам на кого един букет от минзухари и билки да подаря!
Разказвач: – Докато се жалвало, кучето стигнало до Зайовата зеленчукова градина и видяло всички струпани да утешават Дългоушко. Черна Врана му разказала всичко от игла до конец
Черна Врана: – Аз го видях! През нощта се промъкна! Дори едно морковче не остави, крадецът!
Мецанка: – Само да го срещна този бандит, ще го залепя на тревата като ваденка!
Ежко: – Аз пък така ще го набода! Ще му щръкнат иглите по гърба като на таралеж!
Таралежка: – Куче сега имаме нужда най-много от твоята помощ. Ти бързо ще откриеш следите му! Само го хвани!
Куче: – Успокой се Дългоушко! Ще ти донеса всичките моркови и зелки! Колко моркови ти открадна?
Дългоушко: – Не знам. Много. Колко ли бяха? /пита зрителите – деца, а те отговарят – „10”/.
Куче: – Колко зелки ти открадна?
Дългоушко: – Ами ето, цялата леха. Колко зелки бяха… не знам. /обръща се към зрителите – деца, а те отговарят – 6/.
Куче: – Разбрах. Десет моркова и 9 зелки. Не се тревожи, приятелю, обещавам да ти донеса всичко, до последния морков и до последната зелка.
Ежко, Таралежка, Мецанка, Черна Врана:
– И ние идваме с тебе!
Дългоушко и мама Зайка:
– Благодарим ви, приятели! Няма да забравим добрината ви!
Разказвач: – Съвсем скоро, Кучето открило Големия Крадльо, излегнат под един дъб, доволен, с издут корем, да хрупа един голям морков. Издебнал го отзад и го захапал за ушите. Останалите се нахвърлили върху му с упреци и обиди. Не изпълнили заканите си да го залепят като ваденка и да го набодат, но го прогонили от гората. В съседната гора чули за крадливия му нрав и оттам го прогонили. На Дългоушко, приятелите върнали 7 зелки и 6 моркова. Питам се колко моркова и колко зелки е изял Големия Крадльо под дъба? / зрителите – деца отговарят – „4 моркова и 3 зелки”/. – А къде ли броди Големия Крадльо сега? Може да се е поправил както Черната Врана и отново да са го приели в гората? Вие как мислите?
Литература:
- Николова, Е. Методика на музикалното обучение в предучилищна възраст. С. Изд. НИКС-ПРИНТ, 2004.
- Николаева, Цв. Музикалната приказка в детското ежедневие. Маша и Мечокът. Музикална приказка. С.2005,бр.3. изд. сп. „Дом, дете, детска градина”.
- Николаева, Цв. Музикалните игри с песен – креативна форма в ранна детска възраст. С. 2012, бр.10. Изд. сп. „Предучилищно възпитание”.
- Панайотова, Цв. За двигателните приказки и здравето. С. 2011, бр.1. Изд. сп. „Предучилищно възпитание”.
- Панайотова, Цв. Модел за езиково и креативно развитие на 2-10-годишни деца. Ръководство за учителя с разработки, сценарии и идеи за практическа работа. С.2012. Изд. „Даниела Убенова”
- Орф, К. Елементарное музикальное воспитание. М. Всесоюозное издательство „Советский композитор”, 1978.
- Сапунджиева, Кл. Основи на театралното възпитание. С. 1991. Универ. Печатница „Св. Кл. Охридски”.
[av_productslider categories=’154′ columns=’4′ items=’9′ offset=’0′ sort=’0′ autoplay=’no’ interval=’5′]
Оставете коментар