математика - обучението в предучилищна и начална училищна възраст

Въздействието на театъра и мерената реч в обучението в предучилищна и начална училищна възраст.

Горска случка. Пиеса /сценарий/ – театър с математика

от Списание Образование, бр.6 от 2012г. – Ноември-Декември

автор: Цветелина Н. Панайотова

магистър-педагог, гр. София

В дългогодишната ни педагогическа практика сме установили, че прилагането на изкуствата / театър, музика, стихотворения, приказки, песни, танци, изобразителни изкуства/ във възпитанието и обучението завладява децата, концентрира вниманието им, мотивира ги както за активно възприемане, така и за спонтанно действено участие. Това произхожда от фактите и научните твърдения на световно известни педагози, психолози и научни работници по посока въздействието на всички видове изкуства върху емоциите, чуствата и цялостното детско развитие в ранното, предучилищно и начално училищно детство. По наши наблюдения особено силно въздействие върху детската сензитивност и активност имат театърът, художествената литература /приказки, разкази, стихотворения, басни и гатанки/, музиката и танцовото изкуство. Мерената реч е интересна и лесно достъпна за усвояване от децата. В нашата педагогическа практика тя намира важно място във всички образователни направления. В представената пиеса –сценарий тя е намерила място във вид на стихче – задача: „Таралежка с Ежко стъпват бавно, тежко…”. Любими дейности освен играта и изброените изкуства са конструктивно-техническите дейности и тези – свързани с изобразителното и приложното изкуства. Именно затова като един от основните подходи в нашата учебно-възпитателна работа е комбинацията на видовете изкуства и тези дейности, със задачите по отделните образователни направления и ядра /учебни дисциплини/, които намират място както в преднамерените ситуации /часовете/, така и в свободните режимни моменти в детската градина, в празници и концерти в училището. Чрез тези комбинативни подходи ние осъществяваме по интересен и непринуден път задачи по няколко образователни направления едновременно, както и задачи от нравствен аспект свързани с възпитанието на децата.

В настоящата статия ви представям авторска театрална пиеса – сценарий „ Горска случка”, чрез която:

се осъществяват задачите на театралното изкуство /сценичност, ясна дикция, изразителност, пространствена ориентация, координация на движенията, правилна артикулация, правилно звукопроизношение/;
се осъществяват задачите по Български език и литература и художествена литература и информация за деца, пряко свързани с езиковата култура и богатството на речника;
се осъществяват задачи по Математика -събиране и изваждане до 10;
се осъществяват възпитателни задачи – за приятелството, за добрите и лоши постъпки, за здравето и др.;
се осъществява развитие на личностни и индивидуални качества – партньорски взаимоотношения, работа в екип, инициативност, увереност, самочувствие, самостоятелност, креативност.

Представената пиеса – сценарий „Горска случка” би могла да се обогати с подходяща музика съобразно настроението в отделните части на пиесата, с подходящи танци /хореография/ и песни съобразно пресъздаваните типажи. Биха могли да се нарисуват моменти от пиесата и други творчески хрумвания при педагогическото взаимодействие. Този комбинативен подход изразява създаденият и апробиран от нас образователен модел „приказка – игра” /вж. Николаева Цв.2005, 2012; Панайотова, Цв. 2012/. Пиесата – сценарий „Горска случка” е подходяща да се изпълнява от деца в предучилищна и начална училищна възраст пред публика и в по-ранна детска възраст – 3-5 – годишни.

ГОРСКА СЛУЧКА

пиеса – сценарий

автор: Цветелина Н. Панайотова

Герои: Разказвач,Ежко, Таралежка, Дългоушко,мама Зайка, Големия Крадльо, Куче, Мецанка, Черна Врана, Слънце, Луна.

Декор: есенна полянка с две дървета, пръснати есенни листа, две лехи с моркови и зеле, къщата на Дългоушко.

Разказвач: – В края на една слънчева горска полянка живееше сиво зайче с мно-о-о-го дълги уши. Викаха му Дългоушко. Цяло лято Дългоушко се трудеше в зеленчуковата градина – копаеше, поливаше, говореше си със зеленчуците. От това морковите се чувстваха толкова щастливи, че растяха, растяха и в края на лятото станаха дълги колкото зайовите уши, а зелките се кипреха до тях в зелените си поли, наедрели като водни топки.

Дългоушко: – Ура! Мамо, ела да видиш зеленчуковата градина! Цяла зима ще си хрупаме зеленчуци!

Разказвач: – Но през една есенна нощ един крадлив заек, който всички в гората наричаха Големия Крадльо, тайно се промъкна в зеленчуковата градина на Дългоушко. Забеляза го само кръглата като питка луна, която осветяваше заспалите моркови и зелки, но тя само успя да изпъшка възмутено и наведе глава.

Големия Крадльо /сред зеленчуците/:

-О, драги зеленчуци! Вече сте мои! Хо-о-о-п – 4 моркова в раницата, хоп – още 3 моркова. А, ето тук още 2 моркова, и тук още 1. Няма други. Колко ли станаха?/зрителите – деца пресмятат общия брой на откраднатите моркови/. О –о, тука виждам леха със зеле. Ле-ле, как обичам зеле! /рита 1 зелка във въздуха и насочва чувал към нея. Взима още 2 под мишниците си и ги бута в чувала/. – Зелките са общо…../почесва се по главата и мисли, а зрителите – деца пресмятат задачата/. – Май са ми малко, я да взема още 3 зелки /бута ги в чувала/. А –а –а, ето тук се крият още 3. Хитруши такива! Хайде, бързо в чувала! /зрителите – деца пресмятат общо броя на всички откраднати зелки – 9/.

Черна Врана: – Видях те, какво правиш! Не се хвали толкова, че ще ти оскубят козината, както на мен преди ми оскубаха перата!

Големия Крадльо: – Млък, Черна Врано! На мен никога нищо не може да ми се случи! Не съм толкова глупав като тебе!

Черна Врана: – Не бъди толкова самонадеян! И не ме обиждай! Нали знаеш, който лъже и краде какво става?

Големия Крадльо: – Какво става, какво става!?

Разказвач: – Луната ги слушаше и клатеше едрата си бяла глава. Скоро се скри възмутена зад хребета. Не след дълго Слънцето се усмихна и нежно погали есенните минзухари.

/Дългоушко се подава от къщичката, търка очички, поглежда нагоре и маха на слънцето/.

Дългоушко: – Слънце, здравей! Отивам да набера моркови и зеле. Мама прави най-вкусните зеленчукови супи на света. /Тръгва към лехата с морковите/ – Ама, къде са морковите? Нито един морков няма! /върви към лехата със зелето/.- И зелките ги няма! Какво се е случило със сладките ми зеленчуци? Сега какво ще правим? Какво ще ядем през зимата!?/ кляка и плаче. На полянката се задават Ежко с Таралежка, а срещу тях върви – Мецанка/.

Разказвач: – Таралежка с Ежко стъпват бавно, тежко

да търсят храница в близката горица,

за свойте две момченца – бодливите Ежленца.

Ежко намери 6 крушки медушки,

а Таралежка 4 ябълки сладки.

На есенна полянка ги срещна Мецанка:

– И за моите дечица трябва храница!

И нали са дружина славна, плодовете разделиха по равно.

Колко плодове общо е взела Мецанка?

Колко крушки медушки и колко ябълки сладки?

/Зрителите – деца решават задачата/.

Разказвач: – Семейство Ежкови и Мецанка доволни се запътиха към къщите си, но по средата на полянкатах се заслушаха. Май някой плачеше. Тръгнаха натам и какво да видят….

Таралежка: – Какво ти се е случило, Дългоушко?

Мецанка: – Да не си болен? Ей, сега ще ти донеса чай от мащерка.

Ежко: – Ето вземи от нашите ябълки и круши.

Дългоушко: – Благодаря! Нали знаете ние зайците какво най-много обичаме – моркови и зеле, но през нощта някой влязъл в градинката ни, за която цяло лято толкова много се грижих…! /хлипа/ – И ни откраднал всичките моркови и зелки!Сега как ще презимуваме?

Ежко: – Не съм куче, но надушвам стъпките на Големия Крадльо. Последният път ми избяга, но сега ще го хвана!

Черна Врана: – Аз го видях! Аз го видях! През нощта обра всичките моркови и зеле, не остави поне едно морковче, крадецът! Ей натам тръгна! Аз ще ви покажа пътя!

Разказвач: – Докато семейство Ежкови и Мецанка се чудеха как да успокоят Дългоушко, едно Куче обикаляше гората и тъжно си мислеше:

Куче: – Колко е красива гората, листата вече са шарени, минзухарите са цъфнали, мирише на мащерка и мента, а аз съм едно тъжно куче и ми се плаче! Знаете ли защо? /зрителите – деца – „защо”/- Защото гората е красива, нали! /зрителите – деца – „да”/ – Има цъфнали есенни цветя и билки, нали? /зрителите – деца – „да”/ – Да, ама на мен ми е тъжно и не мога да им се порадвам. И знаете ли защо? /зрителите – деца – „защо”/ . – Защото съм самотен и ненужен, нямам на кого един букет от минзухари и билки да подаря!

Разказвач: – Докато се жалвало, кучето стигнало до Зайовата зеленчукова градина и видяло всички струпани да утешават Дългоушко. Черна Врана му разказала всичко от игла до конец

Черна Врана: – Аз го видях! През нощта се промъкна! Дори едно морковче не остави, крадецът!

Мецанка: – Само да го срещна този бандит, ще го залепя на тревата като ваденка!

Ежко: – Аз пък така ще го набода! Ще му щръкнат иглите по гърба като на таралеж!

Таралежка: – Куче сега имаме нужда най-много от твоята помощ. Ти бързо ще откриеш следите му! Само го хвани!

Куче: – Успокой се Дългоушко! Ще ти донеса всичките моркови и зелки! Колко моркови ти открадна?

Дългоушко: – Не знам. Много. Колко ли бяха? /пита зрителите – деца, а те отговарят – „10”/.

Куче: – Колко зелки ти открадна?

Дългоушко: – Ами ето, цялата леха. Колко зелки бяха… не знам. /обръща се към зрителите – деца, а те отговарят – 6/.

Куче: – Разбрах. Десет моркова и 9 зелки. Не се тревожи, приятелю, обещавам да ти донеса всичко, до последния морков и до последната зелка.

Ежко, Таралежка, Мецанка, Черна Врана:

– И ние идваме с тебе!

Дългоушко и мама Зайка:

– Благодарим ви, приятели! Няма да забравим добрината ви!

Разказвач: – Съвсем скоро, Кучето открило Големия Крадльо, излегнат под един дъб, доволен, с издут корем, да хрупа един голям морков. Издебнал го отзад и го захапал за ушите. Останалите се нахвърлили върху му с упреци и обиди. Не изпълнили заканите си да го залепят като ваденка и да го набодат, но го прогонили от гората. В съседната гора чули за крадливия му нрав и оттам го прогонили. На Дългоушко, приятелите върнали 7 зелки и 6 моркова. Питам се колко моркова и колко зелки е изял Големия Крадльо под дъба? / зрителите – деца отговарят – „4 моркова и 3 зелки”/. – А къде ли броди Големия Крадльо сега? Може да се е поправил както Черната Врана и отново да са го приели в гората? Вие как мислите?

Литература:

Николова, Е. Методика на музикалното обучение в предучилищна възраст. С. Изд. НИКС-ПРИНТ, 2004.
Николаева, Цв. Музикалната приказка в детското ежедневие. Маша и Мечокът. Музикална приказка. С.2005,бр.3. изд. сп. „Дом, дете, детска градина”.
Николаева, Цв. Музикалните игри с песен – креативна форма в ранна детска възраст. С. 2012, бр.10. Изд. сп. „Предучилищно възпитание”.
Панайотова, Цв. За двигателните приказки и здравето. С. 2011, бр.1. Изд. сп. „Предучилищно възпитание”.
Панайотова, Цв. Модел за езиково и креативно развитие на 2-10-годишни деца. Ръководство за учителя с разработки, сценарии и идеи за практическа работа. С.2012. Изд. „Даниела Убенова”
Орф, К. Елементарное музикальное воспитание. М. Всесоюозное издательство „Советский композитор”, 1978.
Сапунджиева, Кл. Основи на театралното възпитание. С. 1991. Универ. Печатница „Св. Кл. Охридски”.

[av_productslider categories=’154′ columns=’4′ items=’9′ offset=’0′ sort=’0′ autoplay=’no’ interval=’5′]