Самоподготовката в началното училище – среда за усвояване на компетентности за активно учене

Снежана Николова

от Списание Образование, бр. 5 от 2011 г. – Септември – Октомври

Независимо от своята консервативност, образованието ни като процес и система непрекъснато се развива и еволюира в синхрон с обществените промени, с развитието на науката, с националните ни традиции и постиженията на педагогическото познание в световен мащаб.

Образованието в България винаги е било ценно за българите. Затова то е приоритетно организирано към осигуряване на необходимите условия и предпоставки за подготовка в най-пълна степен на младите хора като информирани, компетентни и граждански ангажирани личности.

Какво можем да направим днес, защото утре може да бъде късно?

Тук идва мястото на извънурочните дейности в началното училище (организиран отдих и игри, самоподготовка, занимания по интереси), които със своите възможности обединяват усилията на училището и семейството като създават необходимите условия за успешното обучение на малките ученици.

Самоподготовката (10 часа седмично) е изключително важна дейност. Една от най-важните й задачи е учениците да усвоят общоучебни умения и стратегии за активно учене. По този повод В.А. Сухомлински пише, “… че ти става страшно, когато помислиш, че единственото, което правят учениците е ден след ден да заучават поредната ”порция” материал. За какво? За да заучат, запомнят и отговарят, за да получат оценка, а след това може и да забравят?” [ 9]

Значението на проблема определя целта на настоящето изложение: да се разгледат никои аспекти на самоподготовката при третокласниците по Човекът и природа и Човекът и общество и да се посочат техники за тяхното практическо осъществяване. За постигането на целта реших да потърся и приложа такива форми на работа, които да осъществяват по-тясна връзка на урочната с извънурочната дейност, да засиля интереса на учениците към книгата и към ученето като цяло. Налага се изводът, че за повишаване ефективността на ученето е необходимо да се приложат съвременни методи и техники, гарантиращи осъществяването на “живата” връзка на детето с обкръжаващата го природна и обществена среда. Този извод става актуален поради високите изисквания на нашето общество. В часовете на самоподготовка могат да се използват методи като дискусия, работа в екип, работа с проекти, работа с Интернет, ситуативни игри, задаване на въпроси и други в комбинация с вече утвърдените основни методи като беседа, разказ, обяснение, самостоятелна работа.

Едно от най-важните условия, което осигурява възможност за резултатна самостоятелна подготовка на учениците се отнася до структурата на самоподготовката. Като основни моменти в нея най-често се определят:

  • Уводна част, която включва организация на работата;
  • Същинска част (основна оперативно-изпълнителска част);
  • Заключителна част, включваща времето за контрол, проверка и оценка на поставените задачи.

В уводната част на самоподготовката учениците се ориентират в същността на задачите, мотивира се значимостта и потребността от предстоящата дейност, подбират се средствата и методите за изпълнението им. Като се има  предвид, че самоподготовката е извънурочна дейност, а и третокласниците имат вече изградени навици за самостоятелна дейност, заставянето, нареждането, посочването на всяка стъпка не са желателни. Вместо да започне с команди “трябва”, “длъжни сте” и други, възпитателят е необходимо да създаде интересна ситуация, да постави такива въпроси, които да направят учениците самоинициативни.  Например: Какви задачи трябва да решим днес? Кой желае да ги разясни на другарчетата си? Какви трудности можете да срещнете при изпълнението им? На какво ще обърнете внимание, за да се справите най-добре? Какви източници за информация ще използвате? Кой ще предложи най-рационалния вариант на работа днес? Как ще прецените качеството на работата си? Какво да си пожелаем, за да бъде ученето приятно и ползотворно?

С други думи, уводната част на занятието трябва да създаде у учениците готовност за дейност, да им помогне да придобият ясна представа какво ще правят, защо ще го правят и как най-добре да го направят. И всичко това да се постигне не чрез регламентирани преки указания, а чрез активното участие на самите ученици.

В трети клас учениците се запознават с новите учебни предмети Човекът и природата и Човекът и обществото, които са логическо продължение на “Роден край”-I клас и “Околен свят”- II клас. В началото на учебната година, добре е учителят да направи кратко въведение относно новите учебни предмети.Чрез беседа, в която  се обсъждат видовете текстове-приказки и разкази, които в първи и втори клас всички ученици са чели и слушали. Възниквали ли са в тях въпроси по това, което ги е развълнувало?В непринуден разгонор на третокласниците се изяснява въвеждането на други текстове, които  имат научнопознавателен и обществен характер. Обяснява им се, че в тях те ще открият  факти и дати са случки и събития, обяснения за явления в природата и т.н.

Основната част на самоподготовката е най-продължителна по времетраене. Тъй като заниманията в тези часове в значителна степен изпълняват функцията на домашната работа. В тази връзка това е времето за самостоятелна работа с учебника, учебните помагала и други допълнителни източници за информация. Чрез всички тях се целиза задълбочаване, затвърдяване и прилагане на знанията в нови ситуации. Работата в тези часове протича при следната организация, предложена от учениците.

 

  1. Самостоятелен цялостен прочит на текста в учебника. Той е познат на учениците от урочната дейност. Подпомагат си с плана от учебните тетрадки
  2. Време за мислене и дискусия. Учителят насочва вниманието учениците към осмисляне на учебното съдържание. Уместно е да се даде време за мислене след прочита. Например: Помислете над основния текст. Открийте интересни или неясни неща. Помислете за това къде трябва да се търси най-важното, което ще се запомни. При първия прочит на текста обикновено се осъществява цялостно и елементарно-аналитично възприемане и разбиране. Учениците трябва да разберат това, което четат, да схванат общото съдържание, да разберат детайлите, да отделят фактите, които трябва да запомнят, интересни събития, нещо, което е привлякло тяхното внимание. Понякога е необходимо да затворят очи и да си представят или визуализират това, което искат да кажат. След като някой е дал интересен отговор или коментар, възпитателят може да предложи: Помислете над това, което каза Х. Ако е необходимо се прави нов прочит за по-дълбоко осмисляне, разбиране и откриване на важните думи, словосъчетания, изречения.

В началното училище овладяването на стратегии за четене и разбиране на текста е много важен и продължителен процес. Според М. Георгиева [ 2] при комуникативно-ориентираното обучение се поставя специален акцент върху упражнения, при които учителят следи доколко ученикът е разбрал подадената информация и го ориентира как самостоятелно да разбере това, което чете. “Това са рецептивните упражнения, които предлагат повтарящи се действия на учениците и учителя за формиране на умения за четене на текстовете и за разбиране смисъла в тях, за да участват пълноценно в комуникацията”[ 2]. В интеракцията учител – ученик при тези упражнения инициативата е на учителя. В часовете за самоподготовка има възможност интеракцията да се промени на ученик – ученик, ученик – група ученици, група ученици – група ученици. За да осигури доброволното и активно участие на учениците, възпитателят трябва да предложи нови методи и техники, които да ги стимулират към учене. Това означава, че у децата трябва да се развиват способности да задават въпроси. Използването на въпроси е техника за повишаване ефективността на обучението и спомага за развитието на устната реч, защото от учениците се изисква да говорят точно, ясно, разбираемо и изчерпателно. В тази връзка е необходимо да се изясни:

  1. I. Имат ли възможност учениците от трети клас да задават въпроси в природонаучното и общественото обучение? Независимо, че всички разполагат с много информация, много от учителите игнорират детските въпроси като техника на работа. По този начин учебният процес се концентрира около планираните задачи без да се удовлетворяват детските тематични предпочитания. Наред с това учителите често посочват, че дори да имат възможност ученици да задават въпроси, то те са зададени по непохватен начин, като на някои е трудно да се получи точен отговор. От посочените аргументи логично възниква въпросът: Да окуражаваме ли децата да задават въпроси? Ето няколко аргумента в защита на детските въпроси:
  • Задават се въпроси когато не знаем или не разбираме нещо. Това позволява на хората около нас да разберат как да ни помогнат.
  • Учениците задават въпроси, които идентифицират тяхното разбиране. Това помага на учителите да решат какво да предприемат в следващите етапи на обучението.
  • Детските въпроси разкриват техните идеи или погрешни концепции, което позволява на учителя да им помогне при изграждането на по-приемливи обяснения.
  • В природонаучното обучение децата често са способни да отговарят на някои от своите въпроси чрез проучвания и по този начин да изпитат удоволствие, което да ги мотивира за учене.
  1. II. Как да използваме детските въпроси? Как са ги превърнем в метод на работа? Знанието за това как детските въпроси могат да получат отговор е по-ценно за учениците от самия отговор. Това може да бъде осъзнато само чрез опита, придобит в процеса на задаване и отговаряне на въпросите. Следователно въпросите играят важна роля в образователно-възпитателния процес, тъй като “лежат в сърцето на научното проучване и на значимото учене” ”[ 5].

III. Можем ли да ги използваме в учебните предмети, които запознават учениците с природната и обществената среда? Да, защото потвърждават очаквания, показват “празноти” в знанията, показват нивото на детското мислене, стимулират учениците. Те служат и като ръководство в работата на учителя. Чрез тях той се стреми да разшири детските интереси към природната и обществената среда. Много важно е учениците спонтанно да поставят въпроси за обсъждане. Това се постига като не се изземва тяхната инициатива там, където са в състояние да я проявяват, да не им се обяснява това, което могат сами да осмислят. Да им се осигурява възможност, върху основата на придобити знания и опит самостоятелно да стигнат до нови умозаключения. Необходимо е въпросите на учениците да започват с въпросителна дума и използват частицата “ли”. Например:

1 . Въпроси към разбиране на основния текст с цел откриване на главното: Какво са водата /въздухът за живите организми? Важна ли е чистотата им? Как се замърсяват? Какви са грижите на човека за опазване чистотата на водата и въздуха? Къде се пречистват отпадъчните води?

  1. 2. Въпроси, отнасящи се до логическо решение на проблеми: Предложете как може да се опазват водата и въздуха чисти? Какво трябва да правим, за да бъде чист въздухът в класната стая?
  2. Други възможни въпроси, които разширяват знанията на учениците: Кой замърсява най-много водата/въздуха? Къде са най-чисти? Ядро “Нежива природа”, Тема: “Опазване чистотата на водата и въздуха (обобщение). Възможността от свободно задаване на въпроси, при несъгласие да възразяват и стремежът да доказват правилността ни получения отговор, активизира и най-пасивните ученици. Интересът се засилва и ако въпросите са насочени към текстовете, които са под илюстрациите или са в други допълнителни източници.

За целта използвах рубриката “Аз чета и задавам въпроси – Кой чете внимателно? Кой знае повече?”

  • Защо наричаме езерата “сините очи” на планините?
  • Защо лъвът е част от герба на Република България?
  • Коя е “азбуката”, с която се чете географската карта на нашата родина?
  • В коя посока границата ни е по суша и вода?

“Човекът и обществото” Изд. “Просвета”, ядро “Нашата родина”, тема “Нашата родина Република България”.

  • Защо европейците наричали българите езичници?
  • Кои били покръстителите на българите?
  • Кого нарича църквата “Свети Седмочисленици”?
  • Кои промени извършени от Княз Борис I допринесли за сближаването на българи и славяни?Ядро “Българската държава в най-стари времена”, тема “Княз Борис I – Покръстител”.
  • Има ли родина жабата? Колко е малка най-малката жаба? Колко е голяма най-голямата жаба? Има ли отровни жаби? Имат ли жабите гнезда, за да снасят хайвера си? Има ли жаби, които да раждат? С какво се хранят жабите? Полезни ли са жабите? Има ли жаби людоеди? Кой се храни с жаби? /Тема “Основни групи животни” – “Човекът и природата”, Изд.”Просвета”.

При всяко занятие учителят трябва да обмисли не само целите и задачите, съдържанието на дейностите, но и начините за контрол, проверка и оценка (заключителна част). Времето за мислене в края на занятието е полезен начин за преценка на резултатите. Децата могат да си припомнят основните моменти от текста. В тази част на самоподготовката може да се планира провеждането на допълнителна дейност, съобразена с темата. Третокласниците възприемат информацията, пречупвайки я през собствения си житейски опит, който не е много богат. Затова целта на допълнителните дейности е да обогати този опит, да разшири познанията им за света. Допълнителните дейности могат да бъдат представени чрез интересните, увлекателни форми на работа – игрите. Те не са нещо ново, а по-скоро позабравено старо. И нямаме основание да твърдим, че не ни достига време да ги приложим, защото всяко нещо, съдействащо за развитието на нашите ученици си заслужава да бъде направено.

В подкрепа на казаното дотук използвам  играта “Намислих, намислих…”. Описание: Играе се между две деца или два отбора. Първото дете (отбор) казва: Намислих, намислих…име на български хан, цар; на животно, растение, орган в човешкото тяло. Второто дете (отбор) задава въпроси, с които се стреми да открие по-бързо намисленото. Спазват се следните правила: 1. Задават се въпроси за уточнение. 2. Забранено е да се пита директно за отговора. Например: Аспарух ли e? Мечка ли е? Око ли е? 3. Веднъж изказано предположението не може да бъде повторено.

Колегите ще се съгласят, че възпитателят трябва да помогне на децата да осъзнаят кога техните въпроси и отговори не съответстват на научната терминология. Да не се допуска оценката “Въпросът е зададен грешно, даваш грешен отговор”. По-продуктивно е да се стимулират да ги преосмислят и по този начин да бъдат мотивирани и в бъдеще да задават въпроси.

От всичко казано дотук възникват логическите въпроси “Къде е мястото на учителя в този процес? Къде да съсредоточава усилията си?” В самоподготовката има добри условие за промяна в позициите на учениците и възпитателя. Ученикът от обучаван (в учебните часове) сега е в позиция самообучаващ се. Учителят от обучител сега е консултант, подпомагащ по-бавно успяващите ученици, дискретно проверяващ по-бързо успяващите, насочващ учениците да използват разнообразни източници на информация и научната терминология. Много важно е да се дава възможност на всички да получат признание за работата си, да изразяват чувството на радост и удовлетворение от постигнатото.

Търсенето на гъвкави форми за самоподготовка създава и немалко трудности, които се отнасят до: по-голяма подготовка на възпитателя, обезпечаване с необходимите материали, подходящ подбор на форми на работа за мотивиране и стимулиране на учениците.

Въз основа на посочените примери и техния анализ могат да се направят следните изводи:

  1. Учебното съдържание по Човекът и природата и Човекът и обществото създава възможности за формиране на умения у учениците да задават въпроси
  2. Включването на детските въпроси в образователно-възпитателния процес по ЧП и ЧО осигурява условия за оптимална, интелектуална и социална изява на всеки ученик.
  3. Формира се траен интерес към природната и социалната среда, в която живеем.

Опитната работа е извършена в III клас на ПИГ в НУ “Княз Борис I “ град Шумен. Ситуации, при които учениците се стимулират да задават въпроси могат да се създават във всички класове на началното училище. За целта е необходимо правилно съотношение между възприемането и затвърдяването на новото и вече известното. “Онова, което е съвършено неизвестно за учениците от начален курс, не предизвиква въпросително- търсещо отношение. Но и това, което е известно – също не е интересно” [ 3].

Като заключение искам да посоча следното:

  1. Описаните техники предоставят възможности за осъществяване на междупредметни връзки с Български език и литература (четене на текст, съставяне на правилни въпроси, даване на смислово ясни отговори) като по този начин се съдейства за усъвършенстване на комуникативно-речевата компетентност-най-висшата в йерархията на компетентностите
  2. Наблюденията ми върху работата на учениците потвърждават хипотезата, че прилагането на иновационни методи и техники за учебно мотивиране на обучението по ЧП и ЧО, стимулира индивидуалните постижения на учениците, повишава тяхната активност за изграждане на трайни умения и компетентности.

 

 

Използвана литература:

  1. Василева, Е. , Съвременното начално училище, Просвета, С. , 2008
  2. Георгиева, М. Обучението по български език в началното училище, Университетско издателство, Шумен, 2002
  3. Гетова, Д.,Интересите и потребностите като мотив за познавателна активност на учениците, 1986 г.
  4. Иванов, П. И. Интерактивни методи на обучение, Университетско издателство, 2007
  5. Кирилова, Ив. Стимулиране на интересите на учениците от началното училище към околната среда чрез използване на стратегии за активно учене, Климент Охридски, 2007
  6. Новачкова, Р., Съвременни проблеми на обучението по роден език, С. 1997
  7. Славин, Р., Педагогическа психология, Наука и изкуство, С. , 2004
  8. Сухомлински, В.А., За възпитанието, Народна просвета, 1974