от Списание Образование, бр.1 от 2012 г. – Януари – Февруари

Репродуктивните и творческите дейности в обучението по домашен бит и техника

 

Георги Иванов

Тракийски университет – Стара Загора

Проблемът за творческото развитие на учениците от начална училищна възраст в техническото и технологичното обучение е обект на продължителни изследвания и дискусии. В резултат на това в теоретичен план има сериозни постижения. В практиката на обучението  промените не са така осезателни и не съответстват на научните постижения. Основание за такова твърдение дават не само наблюденията в реалната училищна практика, но и анализът на учебната документация. Така например в теоретичен план е утвърдена парадигмата, че в обучението ученикът трябва да е в активна позиция. Това означава промяна на позицията му – от обект на въздействие, той се превръща в субект за взаимодействие. За да е субект в познавателната и практическата дейност си дейност, на него трябва да му се предостави свобода на избор. Изборът в техническото и технологичното обучение може да се разглежда в различни аспекти: избор на организация на дейността, избор на материали и инструменти, с които да работи, избор на технология, избор на определени функционални характеристики, на които трябва да отговаря изработваното изделие, избор на начини за изпробване на резултатите от труда и т.н..

Учебното съдържание на учебниците на отделните издателства включва различни практически дейности. Най-често, чрез снимков или друг графичен начин, на учениците се показва готовото изделие и се представя технологията за изработването му. Заедно с това се предоставят и необходимите материали и заготовки. От ученика се изисква да извърши самата дейност за недостатъчното учебно време – един учебен час. Ако се сравни дейността на ученика в организираното по този начин обучение и дейността на работник в промишлено предприятие може да се установи, че и ученикът и работникът имат една и съща основна функция – изпълнителската. Разликата може би се състои в това, че  трудът на работника носи определени обществени блага, а трудът на ученика е за запълване на учебното време. Не случайно учителите по домашен бит и техника избират учебниците в зависимост от сложността на включените в тях изделия – дали учениците за малкото време за обучение могат да изработят предвидените изделия (сякаш целта на обучението е изработване на изделия). Естествено е да се запитаме как чрез такова учебно съдържание може да се реализира намерението  ученикът да формира и да усъвършенства уменията си за:

  • –       Ориентиране в сложната зависимост между форма, конструкция и функции;
  • –       Разграничаване на основните етапи на проектирането, конструирането, създаването  и изпробването на изделията и моделите;
  • –       Намирането на алтернативни технически, технологични и конструктивни решения;
  • –       Изявяване на творческите си способности.

Или пък да зададем въпроса в друг аспект  – такова учебно съдържание дава ли възможност за стимулиране, развитие и разгръщане на техническата и технологичната дейност на учениците като компонент на  една от доминиращите форми за активност – играта (сюжетно-ролева, игра-драматизация, конструктивна игра и др.) и като възможност за съчетанието й с художествената и изобразителната дейности.

Едва ли е нужен задълбочен анализ на учебното съдържание, на който и да е от одобрените учебници, за да се отговори отрицателно. Много бързо авторите на учебниците – най-често инженери и академични преподаватели забравят, че ученикът от начална училищна възраст  е дете, което се нуждае от изживяване на радост от успеха в дейността, че то е активно само ако това, което прави му е интересно и забавно, че с дейността си и продуктите от нея  може да докаже себе си. Едва ли точното изпълнение на всички предвидени от учителя технологични операции е най-приятното занимание за учениците. Тази, а и редица други причини са основание на вниманието на всички, които са загрижени за ефективността на техническото и технологичното обучение да предложа подходи, чрез приложението, на които ученикът да става действителен субект в познавателната и практическата си дейност. Тези подходи не са новост за техническото и технологичното обучение, но те предполагат избор на такова учебно съдържание, което е подчинено на идеята за поетапно съгласуване на задачите за:

  • –        проектиране, конструиране, създаване на изделие и изпробването му по точни указания – образец или установен алгоритъм;
  • –       проектиране, конструиране и създаване на изделие в контекста на близка за възрастта на учениците проблемна ситуация;
  • –       проектиране, конструиране и създаване на изделие по собствен замисъл;
  • –       проектиране, конструиране и създаване на изделие по зададени условия – форма (изглед), функции, особености на конструкцията, използвани материали и др.

Подчиняването на учебното съдържание на тези задачи и поетапното им съгласуване изисква да не се отричат репродуктивните форми на дейност в обучението.  Възрастта на учениците предполага учене чрез имитиране, повторение на образеца, но не трябва цялото обучение да се свежда само до това. Точно поради тази причина, успешна стъпка в това отношение са задачите за  намиране на решение на достъпни за учениците проблемни ситуации. Това означава на малките ученици да им се предостави възможност сами да определят някои от параметрите на дейността за изработване на определено изделие. Особено полезни за авторите на учебници и учителите, които творят процесуалната страна на обучението, са теоретичните постановки за продуктивните стратегии и особеностите при конструирането на технологичното[tooltip title=“обучение“] Вж. по-подробно Витанов, Л. Продуктивни стратегии на обучение по техника и технологии в началните класове. „Веда Словена –ЖГ“, София, 1999.; Цанев, Н. Конструиране на технологичното обучение в началното училище. Университетско изд. „Св.Кл.Охридски“, София, 2003. [/tooltip] .

Съгласуването на задачите означава и осигуряване на условия, в които учениците да могат да прилагат наученото до този момент. Това означава да се подбират такива изделия, изработването, на които да позволява приложение на усвоените технологични операции в аналогични или в нови условия. Изпълнението на това изискване е трудно, поради много причини, но една от тях е водеща – учениците използват различни материали и не винаги е възможно в технологията за изработване на изделията последователно да се включват познати и нови технологични операции. Точно тази е и причината учебниците по домашен бит и техника да имат формата на албуми, в които са включени атрактивни, но дидактически нецелесъобразно подбрани изделия.  За решаването на този проблем предлагам при структурирането на учебното съдържание да се спазят следните изисквания:

–       Първо – при запознаване на учениците с нова технологична операция за нея  да се представи по-обстойна информация, както на равнище конкретност, така също и на равнище обобщеност. Показателен пример в това отношение е технологичната лента в учебника по домашен бит и техника на изд. [tooltip title=“„Просвета –София““] Витанов,Л.Г.Иванов Домашен бит и техника. Учебник за първи клас. „Просвета-София“, София 2001. [/tooltip] ;

–       Второ – поради трудностите, които срещат учениците при изпълнението на новата операция, в технологията на изработване на конкретното изделие, тя да не е доминираща. Може да е доминираща в технологията за изработване на изделията в следващите уроци;

–       Трето – Да се показват различни начини за изпълнение на технологичната операция, както и други операции, чийто ефект е близък до очаквания резултат и ученикът да избере оня начин, който най-пълно съответства на неговите предпочитания.

Като пример за съблюдаване на първото условие може да се посочи работата в обучението при запознаване с технологичната операция биговане. Тази операция е позната на учениците още от работата им по ръчно-технически труд в детската градина.  Ефектът от приложението на тази операция е в полето на точността при прегъването на хартия и картон. Самото прегъване може да се получи по различни начини – с или без използване на допълнителни инструменти и приспособления. Най-ефективно е обучението, в което учениците виждат предимствата на новата технологична операция. Точно това е причината, при структурирането на учебното съдържание, преди да се използва биговането, като начин за прегъване на хартията и картона на точно определено място, да се покажат начините, с които може да стане прегъване, но не се постига нужната точност. Във връзка с това с успех могат да се ползват особеностите при сгъване на хартия – оригами – сгъване като за ориентири се използват съвпадението на страни, ъгли, плоскости и т.н.. При това сгъване може да има репродукция – сгъване по показан от учителя начин, но трябва да има и възможност ученикът сам да определи как да сгъне правилно, така че да се получи очаквания резултат. Например – по една основна форма за сгъване да се изработят различни модели за театър зад параван или за театър на маса.(фиг. 1.)

Фиг. 1. Модели на герои за театър зад параван

Фиг. 1. Модели на герои за театър зад параван

В конкретния случай, дидактическото намерение трябва да остане скрито за учениците. Дейността им може да се мотивира с подготовката на реквизит за театър. Темата може предварително да е зададена – изработване на хартиени модели на героите от приказката „Житената питка“ или учениците сами да изберат кои герои са им нужни за драматизиране на текст от обучението по четене. Начинът на сгъване ще е подчинен на идеята за изработване на изделие, което по форма най-пълно се доближава до представата на учениците за героя от приказката.

Едва когато учениците се убедят, че познатите до този момент начини за прегъване на хартия не дават нужния резултат се посочва новата операция „биговане“ и се показва начина на нейното изпълнение.(фиг.2)

Фиг.2. Илюстриране на технологичната операция „биговане“

Фиг.2. Илюстриране на технологичната операция „биговане“

 

И в този случай вниманието на учениците трябва да е ориентирано към желаната тяхна цел, а биговането да е само стъпка към нейното достигане. Така например биговането се използва за образуване на основния елемент – корпуса на автомобила, а крайният резултат може да е както автомобил, така също снегорин или пък корабче. За да почувства себе си като субект в обучението, ученикът трябва да има право да избере какво изделие ще изработи. Разгледан в дидактически план, този избор е формален, тъй като се избира само вида на изделието, а технологията за изработване на различните по вид изделия е една и съща. Всички ученици, без да съзнават това, извършват едни и същи технологични операции. Само задачата да преконструират корпуса на автомобила в товарен автомобил, в снегорин или в корабче, дава възможност да се осъществи личния им избор.

В следващите уроци, технологията за изработване на предвиденото изделие  трябва да предполага повече възможности за упражняване на  операцията биговане. Това може да се постигне като се избере изделие с повече прегъвания, точността, за които е водеща. Така например с успех в това отношение може да се използва изработването на игра от картон, чиято технология предполага многократно, но точно прегъване. (фиг. 3.) Както може да се забележи във фигура 3. технологичните операции са пак същите, както при изработването на автомобила – изрязване, биговане, прегъване и съединяване чрез лепене, но при изработването на играта трябва да се бигова и прегъва повече пъти. По такъв начин, от една страна се упражнява технологичната операция, а от друга – се създават условия за приложението й в нови условия – биговане не само по хоризонтални и вертикални линии, но и биговане по наклонени линии.

 

Фиг. 3. Изделие за игра, предполагащо многократно биговане.

Фиг. 3. Изделие за игра, предполагащо многократно биговане.

 

Съгласуването на задачите за проектиране, конструиране и създаване на изделие в контекста на близка за възрастта на учениците проблемна ситуация и за създаване на изделие по собствен замисъл е невъзможно, ако усвояването на умения за изпълнение на технологичните операции не се разглежда като система. Това предполага необходимостта да се държи сметка за това какво учениците могат да правят с помощта на учителя и това, което вече могат да правят сами. Точно поради  тази причина в обучението тези задачи се предхождат от задачи за дискусия, за групово търсене на решения на определени технически проблеми, за генериране на идеи. Ефективен подход е използване на груповата работа за постигане на цели с важна за всички ученици значимост – например, украсяване на класната стая по повод празници, изработване на изделие за подарък на по-малките ученици и децата от детската градина, изделия за участие в изложби, конкурси, състезания и др., в които ще се представя паралелката.  И докато при изработването на изделие по образец или определен алгоритъм акцентът се поставя върху начина на онагледяване на задачата, при изработване на изделие по собствен замисъл също може да има онагледяване, но акцентът не е върху него. Например при търсенето на решение за украса на класната стая, на учениците се показват различни украси, за които са използвани различни материали. Могат да се покажат и начини на изработването на украсите, а на децата да се предостави възможност да обсъдят кои от тях им харесват, за кои имат необходимите материали и коя технология на изработване е най-достъпна. Обсъждането може да се осъществи във всяка група и след това да се вземе общо решение коя група какво ще изработва и как ще съгласуват изработените изделия в цялостната украса на класната стая. Не е задължително всички ученици да изработват отделни елементи на една и съща украсата. Възможно е всеки ученик да избере украса, която му харесва, но която да се вписва в общата идея за украса на класната стая. Така например за украсата на класната стая по повод Коледните и Новогодишните празници, отделни ученици могат да изработват различни по форма снежинки, като тези на фиг. 4. Като нагледно средство се представя начин на сгъване на листа и начина на очертаване формата на снежинката, но учениците могат да експериментират и да изменят показаното очертаване и да получат снежинки с причудливи форми. (Фиг. 5)

 

Фиг. 4. и фиг. 5 Украса - снежинки

Фиг. 4. и фиг. 5 Украса – снежинки

Същият подход може да се използва и при изработване на украса за елхата или за украса на кът в класната стая. За целта всеки ученик избира какво изделие ще изработва и с каква технология – чрез сгъване, преплитане, разрязване, нанизване, залепване, прикопчаване и др. (фиг. 6.)

 

Фиг. 6. Украса чрез сгъване, преплитане, разрязване, нанизване, залепване и прикопчаване

Фиг. 6. Украса чрез сгъване, преплитане, разрязване, нанизване, залепване и прикопчаване

 

Задачите от последния тип, които дават творческа свобода на учениците предполагат както много възможности за изява, така също и риск от стъписване. Има опасност, от многото предизвикателства, учениците да не могат да направят правилен избор и да загубят време в започване на определено изделие и след това – бързо отказване от него. Поради тази причина е необходимо предварително съгласуване на работата и поемане както на групова, така също и на персонална отговорност. Тази отговорност не се заключава в даване на обещание, а предполага поемане на задължение за извършване на дейности за успешното завършване на започнатото. Една от тези дейности е търсене и  намиране на  достатъчно информация за начина, по който ще бъде изработено избраното изделие и начина, по който то ще бъде композирано в общата украса.

В обучението по домашен бит и техника се използват и задачи, които по степен на трудност, стоят най-високо в класацията. Това са задачите за изработване на изделие по зададени условия – форма (изглед), функции, особености на конструкцията, използвани материали и др. За да се осигурят нужните условия за успешното им решаване е необходимо в уроците, когато е възможно, да се поставят поръчения,свързани с търсене и обработване на информация, както и осигуряване на подходящи материали и инструменти. За целта включването на учениците в проучвателна дейност е от съществено значение. От това може да се направят много изводи, един от които е, че обучението не се заключава само в пределите на класната стая. Друг извод е, че обучението по домашен бит и техника не решава само технически и технологични задачи, а създава условия за  изграждане личността на ученика. Възпитаването на качества като любознателност, самостоятелност, умение за оценяване на ситуацията, умение за вземане на решение, умение за поемане на отговорност надхвърля рамките на работата в клас. Точно поради тази причина учебното съдържание в учебниците по домашен бит и техника от една страна трябва да обуславя възможността за реализиране целите на обучението, а от друга – да създава условия за постигане на познавателна и на практическа самостоятелност, за изграждане личността на малкия ученик. В този смисъл в обучението не бива трябва да се отказваме от репродуктивните дейности, но не трябва се ограничаваме само до тях. Подчиняването на учебното съдържание и включването в обучението на посочените по-горе задачи  е успешна стъпка в това отношение.

 

Георги Иванов

Тракийски университет – Стара Загора