Рубрика – НАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ

Рубриката се води от редакционен екип в състав: Ръководител: проф. дпн Нели Иванова

Членове:

  • проф. дпн Яна Мерджанова,
  • проф. д-р Георги Иванов
  • Румяна Нешкова


Подготовката на началния учител за ефективна работа в клас по музика

Доц. д-р Севдалина Димитрова – ШУ „Епископ Константин Преславски“, ДИКПО, Варна

 

Да си учител в днешния забързан XXI век, век на нови информационни технологии, не е лесно. Особено начален учител в общообразователно училище, който трябва да е подготвен по всички изучавани в начална училищна степен дисциплини, включително и по музика и да владее новите информационни технологии и успешно да ги прилага в обучението. Това е трудна и отговорна задача, стояща пред висшите училища, които подготвят такива кадри. В края на обучението им възниква въпросът: „Подготвени ли са добре бъдещите начални учители за ефективна работа в клас по музика?“

Отговор на този въпрос може да се потърси в знанията и уменията, които получават началните учители, по време на своето обучение. това налага изясняването им.

В урока по музика въпросът за знанията е спорен. Според П. Минчева (2009), някои педагози са на мнение, че по музика не бива да се дават конкретни знания, а само да се слуша и изпълнява музика… “дотолкова, доколкото възприемането на художествената творба е по равно интелектуален и емоционално-естетически акт,.. е ясно, че целенасоченото изграждане на система от знания има важно място в урока по музика в общообразователното училище”. [5, с. 114]

Налага се уточняване на самото понятие знание. Този въпрос е разгледан обстойно от М. Попова (1988). Тя достига до извода, че „Знанията се разглеждат като резултат на мисленето и като процес на получаването на този резултат. Следователно овладяването на знанията развива мисленето, като същевременно развитото мислене е основа за по-богата познавателна дейност. Най-често знанията се свързват с осъзнаване на понятията“.[8]

Становището, че знанията имат място в урока по музика, П. Минчева защитава със следните аргументи:

1. Активното занимание с музикални дейности предполага възпитание на вокални, хорови и слушателски навици. Формирането на съответни навици се осъществява толкова по-бързо и по-трайно, колкото по-осъзнати са отделните моменти. Съществен момент с „степента на осъзнатост на отделните действия, последователността им и начина по който се реализират“;

2. При деца с второсигнален тип нервна дейност, създаването на подходяща атмосфера, настройка, интерес към музикалната творба за слушане или за изпълнение, се създава най-резултатно чрез беседа, включваща конкретна информация. „Интересът на такива деца се провокира чрез допълване на знанията от конкретна област със знанията от друга област“;

3. Освен перцептивни и емоционални, в същността на музикалните способности за заложени и интелектуални компоненти. “Конкретната информация – знанието, ще улесни момента на осъзнаване на звуковата информация, с което ще се ускори създаването на условия да се включи и емоционалният компонент, като наред с това се подсили неговото действие“;

4. „Механизмът на получаване на знания се основава на сложим мисловни операции за сравнение, съпоставяне, откриване на водещия момент и др., което развива на по-висок етап интелекта на личността. Заниманията с изкуство и конкретно с музикално изкуство са възможност за ускоряване на процеса на интелектуалното развитие по особено действен път, паралелно с повишаването на емоционалните реакции. Освен това всяко знание е основа за получаване на нови знания.

“Знанията в урока по музика не са цел, а средство, с помощта, на което учителят по музика успешно постига целите на музикалното възпитание и обучение“ [5, с. 114]

Какво представляват уменията и педагогическите умения? Най-точно определение за това дава Н. Колишев (2008) „Да умееш означава да можеш да прилагаш своя ум. Това означава, че умът /интелектът/ е органически включен в този елемент на човешката психика и поведение. Едва ли има по-подходящо название за използването на ума на човека за значими въздействия върху материалния и духовния свят“. Близко е до понятието „способност“, но ако при последното се акцентира върху  наследствени и вродени предпоставки, то при умението е върху “придобития от личността социален опит“… “Педагогическите умения от своя страна представляват високоорганизирани системи от действия на учителя, които му осигуряват възможност да осъществява целесъобразни изменени в компонентите и характеристиките на обучението“. [1, с.9 – 12]

Споделям мнението на Н. Колишев (2008), според които “призвание и труд, педагогическите умения на учителите са това ядро на професионализма, развитието на което носи и способност за справяне със съвременните предизвикателства в общуването с учениците, и адаптиране към сложния за живеене свят, и лично удовлетворение” [1]

Въз основа на гореизложено е необходимо конкретизиране на знанията и уменията, които трябва да имат началните учители, за да могат да се справят с предизвикателствата на съвременното обучение по музика в началното училище.

Знанията могат да се групират по следния начин:

  • • такива, които имат отношение към формиране на вокални и хорови навици. Това е в основата на възпитание на певческа култура;
  • • из областта на теория на музикалната теория – тук се включва нотописа, метроритъма (нотни стойности, ритмични групи, размери), лад, ладово наклонение, тоналност и др.
  • • от областта на музикалната теория – българска народна музика, неравноделни метруми, история на музиката – световна и българска. Включват се основни периоди в развитието на музикалното изкуство, главни стилови направления, видни представители, творби и пр., най-общо да имат информация за българските композитори и за световната музикална култура, най-известни автори;
  • •   из областта на елементите на музикалната изразност. Тук се включват знания за тембрите на човешките гласове и музикалните инструменти, за изпълнителски състави, най-общо за формообразуващите принципи в музикалното изкуство и за музикалната структура и др.;

Като се изхожда от факта, че в часа по музика в начална училищна степен основно се пее, то първата група знания са основни. Втората група има утилитарна функция – обслужва се получаването на най-елементарна нотна грамотност, осъзнава се значението на най-често използваните понятия. Трета и четвърта група знания имат отношение към възприемането на музика- другата основна музикална дейност, която намира място в урока по музика, както и творческата.[5]

Уменията, които получават бъдещите начални учители по музика са свързани с четенето на елементарен нотен текст, както и изпълните музика с глас и на инструмент, дирижиране.

Получени по време на обучението теоретични знания и умения студентите показват по време на хоспитализиране, текуща и преддипломна педагогическа практика в началното училище. Това предполага и познаване на ДОИ, Програмите и утвърдените от МОМН учебници и учебни помагала по всички учебни дисциплини в начална училищна степен, респективно по музика.

Понятията, които трябва да получат учениците в първи клас, например, във втори учителите трябва да „облекат“ в музикални термини. Такива са представите за сила и бързина в музиката, както и за звуковисочиините и времеви съотношения между тоновете. Новите понятия са свързани с изучаването на музикалните инструменти — духови и духов оркестър. От социокултурното функциониране на изкуството са включени понятията – композитор, изпълнител, публика. Във връзка с функционирането се разглеждат и жанровете валс, марш, право хоро, ръченица. Всички понятия учителят трябва да е подготвен да илюстрира с „жива“ музика.

В трети клас, на основата на усвоените понятия и умения, ще се натрупват нови знания за музиката. Новите понятия от програмата, учителите трябва да подготвят от дейности, в процеса на които ще формират необходимите представи и ще отработват многократно в течение на цялата учебна година.

В трети клас е нотното ограмотяване. Широк кръг от нови ПОНЯТИЯ е свързан с него. Учителите трябва да знаят, че запознаването с нотното писмо няма за крайна цел пеене по ноти, както дълги години се пракги купа-ше в училище. Идеята, на сега действащата програма по музика, е ползване на нотите в конкретни дейности и достъпни за учениците практически задачи. Въвеждането на нотните стойности е подготвяно в предходни те години с множество ритмични упражнения, в които учениците са овла дявали различните трайности, съотношенията помежду им, развивали е и умения за боравене с тях.

Друг, принципно различен момент, е използването на „аналитико-синтетичния звукостепенен метод“ [6, с.90] при нотното ограмотяване ма ученици те, представен в учебника за 3кл. на П Минчева и колектив, “[4]. Познаване на метода за възпитаване па музикален слух чрез българския музикален фолклор от учителите, би позволило неговото прилагане в практиката и постигането на отлични резултати относно нотното ограмотяване на третокласниците.

В четвърти клас, като завършек на начална училищна степен, знанията за музиката имат за цел обобщаване натрупаните до момента понятия и допълване с нови елементи. Новите понятия се осмислят на база досегашни познания, като се включват в процеса на практически дейности. Така трябва да се изясни понятието симфоничен оркестър, подготвено от преговор на и различните инструментални формации и групите музикални инструменти; подобие и контраст; при представянето на новите музикални инструменти се търси аналог с принципите на звукоизвличане и изразност на познати такива формации; понятието тембър обобщава натрупаните до момента представи, като се упражнява многократно в редица задачи и дидактически примери; метрум и ритъм-въвеждането им е на практическо ниво. Целта е учениците да осъзнават различията между тях, независимо че се проявяват по един метроритмичен комплекс; новият размер 4/4 е въведен също чрез практически задачи и игри. Прави се аналогия с Дайчово хоро; към нотописа се прибавят цяла нота и ритмичната група четвъртина с точка и осмина, които се наблюдават и изпълняват подражателно и самостоятелно по ноти.

Началният учител трябва да знае, че трайно усвояване на знанията е учениците може да се постигне само когато те са ангажирани в часа по музика чрез „всички типове активности – интелектуално, двигателно, емоционално”.[3, с. 1]

Когато се оценяват знанията на учениците, началните учители трябва да знаят, че трябва да става предимно на база степента на активност и участие в музикалните дейности: изпълнение, възприемане и творческа дейност, обем на музикалната култура на учениците – колко творби от слушаните в училище познават, свързват ли ги с името на даден композитор, коментират ли емоционалното им съдържание и пр. Началният учител трябва да оценява по-скоро степента на достигнати конкретни навици за изпълнение, възприемане и съчиняване на музика у учениците и едва тогава наличните определени знания.

Не без значение е и по кой учебник по музика, на кой авторов колектив ще избере началният учител да работи. Според Г. Стоянова (2011), „най-важната функция на учебника е сугестивната, т.е. възбуждане на любопитство и „апетит“ към него, желание на човека да го разгърне и прелисти докрай и пак да се върне в началото“. Така се „провокира въображението на ученика, внушава определено отношение към музи-калната дейност, помага на децата да постигнат интуитивно смисъла на музиката“. [9,с.20]

За да е ефективна работата на началния учител в урока по музика той трябва да насища часа с разнообразни дейности и действия. Да умее да реагира на ситуацията в конкретния урок, да проявява изобретателност, съобразителност и творческо участие. „Само така урокът ще е Действен, резултатен, ефективен“. [5, с. 119]

В този аспект е важно да отбележа впечатленията ми от общата подготовка и провеждането на самия урок от студентите на преддипломната педагогическа практика. Те работиха по избраните от началните учители учебници за съответните класове, но правеха и компилации е другите одобрени от МОМН при подготовка на уроците, което показа познаването им. При самото провеждане на урока те трябваше да мобилизират своите музикални, психолого-педагогически, методически и др. знания и умения. При срещата им с класовете възникнаха и непредвидени ситуации изискващи гъвкавост, вземане на незабавни решения, а понякога и значителни отстъпления от набелязания план за урока. Тези умения могат да се придобият именно чрез практиката, чрез личните контакти на студентите с ученическа аудитория. Така постепенно те биха могли, да пренесат знанията и уменията си, получени от обучението в университета, в училището, като същевременно изберат и свой стил на преподаване.

Освен изложеното до тук, съвременните студенти – бъдещи начални учители, трябва да са и компютърно грамотни, защото от една страна информационните технологии са средство да се реши даден проблем от различни сфери ни образованието по-краткосрочно, точно, прецизно, приятно, а от други ще се постигнат по-добри резултати в работата — висока концентрация, мотивация, успеваемост у учениците, интерактивност в час и лично удовлетворение. Познаването и използването в урока по музика на Многомишковата технология, Интерактивна Бяла дъска и съвременни програми за нотопис, ще позволят на бъдещите начални учители да придобият знания и умения по ключови компетентности, а и постижения в тяхното кариерно израстване. Тогава ще са в крак с Европейската рамка за учене през целия живот.

 

Литература:

1. Колишев, Н., (2008), Педагогическите умения на учителите: теоретични модели. С.
2. Малчева, Т., (2011), Аспекти на педагогическата работа по музикален фолклор в съответствие с предизвикателствата на времето., СО 18&М-1314-4111, с. 44-47.
3. Калоферова Г.,(2005), и колектив. Книга за учителя по музика за 4.кл.С.
4. Минчева, П. И колектив.,(2004), Учебник по музика за 3 клас, С.
5. Минчева, П., (2009), Музикалното възпитание в общообразователното училище. С.
6. Минчева, П. (1985 ) Възпитаване на музикалния слух чрез българския музикален фолклор. С.
7. Минчева П., (1994), Музиката и интелектът. С.
8. Попова, М. (1988), Основните знания за музиката в учебното съдържание от първи до седми клас. С.
9. Стоянова, Г., (2011), Музикално-професионална компетентност на учителя по музика. 4.1, С.
[dt_divider style=“wide“/]