Модел за езиково и креативно развитие на 2-10 годишни деца Образование

списание Образование – бр. 2/2013г. – Март – Април, рубрика „Начално Училище“

Автор: Цветелина Н. Панайотова, магистър-педагог, гр. София

Модел за езиково и креативно развитие на 2-10-годишни деца

Ключови думи: образователен модел, 2-10-годишни деца, двигателна активност, музикална приказка, изкуства, информационни технологии, компютърни игри.

Резюме: През последните години е засилено взаимодействието на децата с информационните технологии, компютърните и електронни игри. Но наред с това за здравето и за цялостното детско развитие е необходима активна двигателна дейност. За развитието, възпитанието и обучението на 2-10-годишните деца интерес представлява връзката между „двигателните” игри, „творческите” игри, художествената литература за деца, изкуствата и конструктивно-техническите дейности. Представяме образователен модел за 2-10-годишни деца, наречен модел „приказка-игра”, който включва комбинация от музика, художествено слово, игри, театър, песни, танци, изобразителни, приложни и конструктивно-технически дейности.

Model for language and creative development of 2-10 years old children

Tzvetelina Panaiotova, MS in pedagogy, Sofia, Bulgaria

Summary

During the last decay an enhanced contact of the children with the information technologies, computers and electronic games exists. Along with this for the child’s health and its general development active motor activity is needed. For the development, the behavior and the education of 2-10 years old children of particular interest is the link between the motor games, the creative games, the literature for children, the arts and the meccano-technical games. We describe an educational model for 2-10 years old children named ‘tale-game’, which includes combination of music, artistic oration, games, theater, songs, dancing, fine arts, practical and meccano-technical activities.

Въведение

Динамиката в развитието на съвременните информационни технологии и масовото им потребление водят до промени в статуквото на децата – във възпитанието и обучението, в начина на общуване, във формите за отдих. Интернетът, електронното обучение, електронните и компютърни игри, телевизионните и DVD филми запълват голяма част от детското всекидневие, което предизвиква откъсване от художествената литература и живото изкуство, увеличаване на неграмотността и намаляване на двигателната активност на подрастващите. Липсата на цензура и контрол над информацията от интернет и медиите, липсата на дозировка на времето и условията при взаимодействие на децата с тях оказват вредно влияние на опорно-двигателната им и костна системи, на психомоторното им развитие, на нервната им система, проблеми в ценностната им ориентация, личностното, интелектуално и креативно развитие. В тази връзка са създадени законови наредби за закрила здравето и правата на детето: Национална стратегия на детето 2008-2018 /вж. Държавен вестник,2008,14/, Наредба №9 на МЗ /вж. Държавен вестник,1994, бр.46/ и др. Световноизвестни психолози изказват твърдения за значението на двигателната активност за детското развитие и здраве и изтъкват психомоторното развитие като процес на развитие на двигателната активност, свързана с развитието на психиката, т.е. – афективността, интелигентността и говора, а движението – като видима изява на вътрешното чувство на индивида /вж. Попов, 2002., с.54/.

Във възрастта на 2-10-годишните деца двигателната активност е естествен и жизненоважен порив. Тя намира най-голямо проявление в игрите /но не електронни и компютърни/. За „ двигателни” игри бихме могли да посочим: подвижните, народните, спортните, фолклорните, музикалните, състезателните, сюжетно-ролевите и театрализираните игри, а за вид „творчески” игри – всички игри свързани с художествено слово, музика, театър, танцово изкуство, изобразителни, приложни и конструктивни дейности. Всички разновидности на играта са многообразни и вариативни и имат обучаващ ефект. Дават свобода и предразположение за личностно, социално, творческо развитие и пр.Те са възможност за откриване и развиване на индивидуалните детски способности. Елена Русинова дефинира играта като: „механизъм на развитие, като мотивираща образователна среда в подкрепа на социализацията и творческата изява” /вж. Русинова и колектив, 1994, с.129/. Милка Якова смята, че „театрализираните игри притежават всички характерни белези на сюжетната, символична, ролева игра, но са обогатени с образите, съдържанието и изобразителните средства на изкуството, /…/ синкретизмът в отражението на изкуството, под чието влияние попада детето се засилва от смесването на различни и съответстващи си художествени влияния – игра и песен, драматизация и танцуване и др.” /вж. Якова,1998, с.61,62/. Мнението на Кл. Сапунджиева е, че „театралното изкуство би могло да се включи в процеса на обучението предимно като нагледно-действена илюстрация на литературния художествен образ. При умел педагогически подход театърът може да повиши ефективността на урока. Освен това спектакълът задълбочава разбирането на литературния образ, конкретизира и оживява исторически събития, помага да се активизира интереса на учениците към изучаваната тема, съдейства за общото им естетическо развитие…”/вж. Сапунджиева,1991., с.34/.

Същност на образователен модел „приказка – игра”

Така изложената проблематика ни отвежда към причините за създаването на образователен модел с цел: двигателна активност, развитие на езикова култура и креативност посредством желани стратегии и дейности на 2-10-годишните деца. Опорни звена при създаване на модела бяха приказката и играта – най-интересни за децата според нашите наблюдения. Затова моделът бе наречен модел „приказка – игра”. Фундамент при създаването на модела „приказка-игра” бе музикално-педагогическата система на К. Орф – съвременен немски композитор, педагог, драматург, актьор, известен в музикалната педагогика със своето революционно музикално-педагогическо учение „Шулверк” /училищна работа/. Учението на К. Орф е продиктувано от основната идея за „необходимостта от слухови, зрителни и цялостни комплексни възприятия” /Брашованова, Л., 1995, с.86/., чрез които децата да се откъснат от статичния начин на обучение и забавлявайки се да участват и създават живо изкуство свързано с художествената литература, театъра, танцовото изкуство, музиката, изобразителното и приложно изкуства и конструктивно-технически дейности.

Задачите, които си поставихме при изграждане на модела бяха:

моделът да бъде забавен и да предизвиква емоции;
моделът да предразполага към двигателна активност и към активности в различните обучителни направления;
моделът да развива езиковата култура;
моделът да мотивира децата за творчески изяви;
моделът да се прилага както в учебно-възпитателния процес, така и по време на свободни занимания и отдих на децата.

Методика на изследване

За извеждане на целта и задачите проведохме емпирично изследване за езиковото и креативно развитие на няколко възрастови групи деца от гр. Аксаково, обл. Варненска и гр. София, в периода 2005-2012 година по критериите:

за езиково развитие: усет за темп на речта, усет за динамика, усет за емоционална интонация, правилна артикулация и правилно звукопроизношение;
за креативно развитие: самостоятелност, инициативност и богатство на въображаемите образи.

Бяха проведени интервюта с децата и анкета с техните родители по въпроси свързани с целта и задачите на изследването.

Методи

При апробиране на модела „приказка-игра” приложихме методите: методи за устна комуникация; обсервационни методи; методи за непосредствено индиректно изследване; методи за практическа дейност; подражателни методи; методи за контрол и оценка; биографично-документален метод; моделиране на преднамерени педагогически ситуации – изработване на моделни варианти за педагогическо взаимодействие; личностен профил за творческо развитие на всяко дете; анализ на игрови ситуации; съчиняване на „приказка без край” по изготвени от децата съвместни продукти /смесена техника рисуване с апликиране/; изработване на макети от хартия и съчиняване на приказка по изображенията на макета; съчиняване на нова версия на приказка от децата с нови герои, събития и рисунки по оригинална авторова приказка. При апробиране на модела „приказка-игра” в педагогическата работа с 2-10-годишни деца следвахме изискванията по държавните образователни стандарти и учебни програми съобразно възрастовите особености.

Стратегии

За осъществяване целите и задачите при апробиране на модела „приказка-игра” най-ефективни се оказаха стратегиите: „музикална” приказка, „двигателна” приказка, музикална игра с песен, тематична песен, музикални и двигателни импровизации, тъй като всяка една от тях синтезира няколко изкуства едновременно, а това предизвиква приятни емоционални изживявания и творческа активност у децата. /вж. Николаева, Цв. 2005, 2006., Панайотова, Цв. 2011, 2012/.

Особености на модела „приказка-игра”:

значителна част от съдържанието на модела „приказка – игра” е на базата на приказката /разказа, случката, историята/ и на играта /театрализирана, подвижна музикална, сюжетно-ролева, народна, спортна/;
в модела „приказка-игра” се прилагат изобразителни и приложни изкуства и конструктивно-технически дейности;
вариативността и богатството на идеи на модела „приказка-игра” е правопропорционална, взаимно свързана и двустранна с овладяването на знания, умения и компетентности по различните образователни направления /учебни дисциплини/ и с детския опит. Тоест с овладяването на знания, умения и компетентности и с детския опит нараства вариативността на идеите на модела „приказка –игра”. И обратно – богатото съдържание на модела „приказка-игра” води до развитието на видовете детски опит и до максимални резултати във възпитанието и обучението, като детето изразява личностната си позиция и му се предоставя избор в кой момент на ситуациите, в кои активности и до каква степен да участва;
моделът „приказка-игра” създава условия за откриване на индивидуалните детски способности и претворяването им в творчески продукти;
моделът „приказка-игра” създава свобода на идеите в педагогическото взаимодействие. Детето може да пренасочва ситуацията, да обменя идеи с педагога, което не е пречка при реализиране на задачите по учебната програма за деня;
център на образователната ситуация –игрова или обучаваща е случката /разказът, приказката, историята/, съчинена от педагога, пряко свързана с темата в преднамерената ситуация или с урока по учебната дисциплина. Може да бъде предизвикана словесна импровизация /диалог между двама герои, изпълнена от педагога или от децата; споделена случка от някое дете; разказ или диалог по картина с доразвиване на сюжета в рисунки и с театрализиране; част от позната приказка, от музикална или двигателна приказка, част от музикална игра с песен, част от тематична песен, като предварително определените от педагога стратегии, форми и средства в ситуацията /урока/ се „завихрят” около историята /случката/ за да се създаде проблемна ситуация, която да провокира интереса, мисленето, въображението и участието на детето. При затруднения в словесната импровизация педагогът деликатно се включва чрез помощни въпроси и поощрение към детето, като обръща внимание на емоционалната интонация, на ясната дикция и правилно звукопроизношение. Създадените типажи оживяват посредством превъплъщаването в ролите от самите деца с подходящ реквизит, или чрез изработени от картон герои за театър на маса като педагогът умело вплита реализацията на задачите по отделните образователни направления и ядра. Започната история от предходния ден може да се доразвие в следващите дни като намери израз в илюстрации, текстови задачи, в конструктивните игри, театър и други активности свързани с новите задачи за деня. Съобразно настроението и сюжета на творбата може да се прибави подходяща музика и танц, да се изработи реквизит и декор.

Задачи на педагога при реализация на модела „приказка-игра”

За да няма хаотичност при прилагане на модела „приказка-игра” е необходимо:

педагогът да знае задачите за деня по отделните образователни направления и ядра по учебния план;
педагогът да има предварително структурирана идея за комбинативното и вариативно прилагане на образователните стратегии и форми в унисон със задачите по учебната програма;
педагогът да има подготовка за произведенията и материалите, които ще използва – художествените произведения да бъдат овладяни и демонстрирани на децата с необходимите изразителност и артистичност, а прилаганите материали да бъдат в естетически и художествен вид;
педагогът да притежава гъвкавост и комбинативност на мисълта при съчетаването на алтернативните форми, образователни стратегии и средства в педагогическото взаимодействие;
педагогът да притежава импровизационен талант и нестандартно мислене за да свърже приложените от него форми, стратегии и разкази на децата в цялостен сюжет насочен към задачите по учебната програма за деня;
педагогът да води „творчески” дневник за етапа на изпълнение на задачите от предходния ден, за етапа на творческите продукти на децата /разкази, рисунки, макети и др./, за постигнатите учебни резултати като поименно се записват идеите на всяко дете;
да се създаде творческа атмосфера: кът с материали за изобразителни, приложни и конструктивно-технически дейности; кът с реквизит за театър и двигателна дейност /шапки, пелерини, диадеми, воали, знаменца, характерни елементи от външността на животни, маски, костюми и др./; музикален кът с детски музикални инструменти и музикални играчки; кът с параван, с кукли-петрушки и играчки за театър на маса; кът за сюжетно-ролеви игри. Активностите на децата в различните кътове могат бъдат свързани в обща структура с продължение през следващия ден.

Резултати и изводи от изследването

По време на изследването на модела „приказка-игра” по посочените критерии, при засиленото прилагане на стратегиите: музикална приказка, двигателна приказка, музикална игра с песен и тематична песен, се отчете значително повишение степента на езиково креативно развитие на децата от експерименталните групи при проведената диагностика в началото и в края на всяка учебна година, сравнени с резултатите от контролните групи. Доказателство за това са също създадените детски творчески продукти през периода на изследване.

От проведените интервюта с децата и анкета с техните родители, анализът на резултатите показа, че децата проявяват интерес към художествената литература, мюзикълите, театъра и към комбинацията на видовете изкуства, но приоритет във всекидневието им имат компютърните и електронни игри, интернет и телевизионните филми. По-малка част от времето си децата прекарват в двигателни игри, четене /слушане/ на художествена литература и в културни мероприятия. Тази тревожна констатация ни провокира да търсим и други алтернативни форми и подходи, освен модела „приказка-игра” във възпитанието и обучението на 2-10-годишните деца, с цел засилване интереса на децата към художественото слово и изкуствата и с цел по-активна двигателна дейност.

Значение на модела „приказка-игра”

Моделът „приказка-игра” намира най-голямо приложение в предучилищното образование. Той разкрива творчески хоризонти на педагога и децата в тяхното взаимодействие, създава свобода за словесно, сценично, двигателно, музикално изразяване, а също чрез изобразителните и приложни изкуства и конструктивно – технически дейности при тяхоното съчетаване. Това предизвиква приятни емоции и мотивира децата за действие и изява.

Колкото от по-ранна детска възраст започне прилагането на модела „приказка-игра” в педагогическата практика, както и други алтернативни форми и стратегии свързани с креативността, толкова ефективно детето ще развива видовете детски опит и от възприемащ субект ще се превърне в създател.

Литература:

Брашованова, Л. Уникатите на Карл Орф. С.1995. изд. „Култура
ДОИ за предучилищно възпитание и подготовка. Прил. №2, чл.4,т.2 /изм. ДВ. Бр.70 от 2005.
ДОИ за предучилищно възпитание и подготовка. Прил. №9 към чл.4, т.9 /ново, ДВ. Бр. 70 от 2005.
Закон за Народната просвета. Бр. 90 на ДВ. от 2002.
Национална стратегия на детето 2008-2018. ДВ. Бр. 14, 2008.
Наредба №9 на МЗ, бр.46 от 1994.
Николова, Е. Методика на музикалното обучение в предучилищна възраст. С. 2004. Изд. „НИКС-ПРИНТ”.
Орф, К. Елементарное музикальное воспитание. М. Всесоюзное издательство „Советский композитор, 1978.
Николаева, Цв. Музикалната приказка в детското ежедневие. Маша и Мечокът. Музикална приказка. С.2005,3. Изд. „Дом, дете, детска градина”.
Николаева, Цв. Горски другарчета. Музикална приказка. С. 2005,1 изд. сп. „Дом, дете, детска градина”.
Панайотова, Цв. Който не работи, не трябва да яде. Музикална приказка. С.2006. изд. сп. „ Дом, дете, детска градина”.
Панайотова, Цв. За двигателните приказки и здравето. С.2011.,бр.1. Изд. сп.„Предучилищно възпитание”.
Панайотова, Цв. Музикалните игри с песен – креативна форма за цялостно развитие и себедоказване в ранна детска възраст. С.2011. Изд. сп.„Предучилищно възпитание”.
Панайотова, Цв. Модел за езиково и креативно развитие на 2-10 – годишни деца. Ръководство за учителя с разработки, сценарии и идеи за практическа работа. С.2012. Изд. „Даниела Убенова”.
Попов, Т. Първожрецът. С.2002. Изд. „Анго Боянов”.
Русинова, Е. Педагогическо взаимодействие за творчество. С. 2006. Изд. „Веда – Словена – ЖГ”.
Русинова – Бахудейла, Е. Детското творчество: съпричастност и сътвореност. С. 2009. УИ „Св. Кл. Охридски”.
Сапунджиева, Кл. Основи на театралното възпитание. С. 1991. УИ „Св. Кл. Охридски”.
Якова,М. Възпитание и творчество на децата. Ш.,1998. Изд. „Алтос”.