от списание Начално-училище – бр.1/2006

Диана Петкова Георгиева

“Не ограничавайте децата до собствения си начин на учене, защото те са родени в друго време”
Староеврейска поговорка

Появата на нови световни тенденции, свързани с организацията и съдържанието на образователния процес, доведоха до промяна на приоритетите в дейността на учителя и ученика. Тя се насочи от репродуктивна и инструктивна дейност към творческо-изследователска. Акцентира се върху активната роля на ученика. Той се превръща в център на педагогическото взаимодействие. Осигуряват се възможности за свободна изява и творчество. Ето защо, тези нови тенденции в учебно-възпитателната работа налагат при избора на учебен комплект по изобразително изкуство за I клас съобразяване освен с Учебната програма и Държавните образователни изисквания, и с особеностите на дидактическата среда.

Една от дейностите, в които малкият ученик участва с огромно желание и радост, е изобразителната. От своя страна рисуването е тясно свързано с учебните предмети, с които започва своя дълъг и нелек път на обучение човек, а именно: знанията, които получава по роден език в ограмотителния период; усвояване на математическите операции с числата до 20; знанието за света, който ни заобикаля, музикалната култура и възпитание; уменията да изработва предмети от различни материали. Обучението по изобразително изкуство се поставя в най-ранна детска възраст, но “обучението в I клас има решаващо значение за началния етап” [5]

Специфичната особеност на учебния предмет изобразително изкуство е обучението на учениците чрез общуване с произведения на изкуството и използване на творческите възможности на всеки отделен индивид по отношение на изобразителната дейност. Ето защо, “учебното съдържание включва система от знания, умения и отношения, която се различава съществено от системите на предметите в другите културно-образователни области”.[5] Понятията се усвояват на практическа основа, която всъщност е най-съществената особеност на учебния предмет. Усвояването на знания и умения чрез конкретното им прилагане в изобразителната дейност правят рисуването желано и емоционално за всеки ученик. “Отношенията са свързани повече с формиране на опреде-лени качества на личността, като най-съществена част е приобщаването на учениците към национални и общочовешки ценности, към изобразителното изкуство и народното творчество.” [5]

Като се вземат под внимание специфичните особености на учебния предмет изобразително изкуство и целите, които си поставя, описани в учебната програма, учебното съдържание е разработено в ядра; стандарти; очаквани резултати; ключови понятия и знания; дейностите, които се извършват; възможности за междупредметни връзки. Учебната програма съдържа и специфични форми и методи на оценяване и дава методически указания за провеждане на учебно-възпитателния процес.

При избор на учебен комплект по изобразително изкуство, съобразявайки се с изискванията на учебната програма и особеностите на дидактическата реалност, преминах през няколко етапа:

I етап: Потърсих отговор на въпроса – “Какво рисува детето?”

  • “Децата изобразяват онова, което знаят за обектите, а не непосредствено възприеманите обекти” – твърдят привържениците на интелектуалистичната теория;
  • “Детето рисува това, което вижда” – дават отговор гещалтпсихолозите;
  • “Детето рисува това, което чувства” – постулира школата на психоанализата. [3]

В резултат на наложения извод, че детската рисунка не е точно копие на възприемания обект, а синтезира детските знания, възприятия и емоционалност, при избора на учебен комплект акцентирах на съдържанието на темите. Изборът налага теми, които да носят знания за заобикалящия свят, възможност за развиване на фантазията и богата и силна емоционалност, спонтанност и непринуденост в часовете по изобразително изкуство.

“Най-малката основна единица на учебния процес по изобразително изкуство е поставянето на съответна практическа задача. В нея се съсредоточават психологически и теоретико-практически проблеми.” Преди и след постъпването си в I клас детето е свързано с проблемите на средата, която го заобикаля. Чрез дейността рисуване то показва своето отношение към нея от една страна и от друга – върху него тя може да действа възпитателно.

Детската творба има естетическа стойност. В последните години се говори много и за нейния терапевтичен ефект. Тя е ключ към детската личност. Познавайки теоретично тези основни страни, считам че учебния комплект трябва да предлага начини за стимулиране на детската изобразителна дейност като създава условия за емоционално-естетически преживявания; да предизвиква интерес към външния и вътрешния съдържателен план на образите; да мотивира изобразителното творчество чрез поставяне на учениците в различни игрови ситуации; да асоциира образите с различни представи от действителния и фантазния свят; да осигурява интересна, увлекателна и съдържателна атмосфера за творчество.

II етап: Анализирах предимствата и недостатъците на учебния комплект по изобразително изкуство, който:

  • дава възможност за планиране на учебното съдържание;
  • систематизира надеждна информация в областта на изкуството;
  • осигурява възможност на ученика да го използва както в училище, така и у дома;
  • подпомага учителя при избор на стратегии, методи и техники за обучение и преподаване;
  • съдържа достатъчно илюстративен материал и репродукции на картини, които улесняват разбирането;
  • отразява конкретни проблеми, значими за дадени общности;
  • предлага вариативност за ученици с различни възможности, интереси и потребности.

III етап: Акцентирах на общите критерии за избор на учебен комплект по изобразително изкуство, които се отнасят до: структурата на съдържанието, възприемчивост (качества на текста), научно-съдържателни аспекти, физически аспекти, възможности за оценяване, иновационни възможности и етнокултурни аспекти.

В зависимост от изискванията на съвременното обучение, новите тенденции в образованието и специфичните особености на дидактическата среда, анализирах общите иновационни възможности на учебния комплект, които се отнасят до личностното, функционалното и дейностното ориентиране.

А. Личностно ориентиране – необходимо е учебния комплект да дава възможности за:

  • адаптивност към темпа на развитие на учениците;
  • типология на индивидуалността на всеки ученик и равнището на социализация;
  • психологически комфорт (позитивна среда на учене);
  • преминаване от академично-абстрактно познание към формиране на практически умения и компоненти;
  • поставяне на ученика в центъра на педагогическото взаимодействие.

Б. Функционално ориентиране – насочено е към възможностите за:

  • интегративност (тематично обучение);
  • цялостност на учебно-възпитателния процес;
  • систематичност на знанията;
  • осмисленост в степен разбиране.

В. Дейностно ориентиране – изисква:

  • педагогическото взаимодействие да е насочено от монологичност към диалогичност;
  • да се осъществява преход от идеална към реална, от учебна към житейска ситуация;
  • да дава възможност за творчески изяви (креативност), да формира критично мислене;
  • възможности за активно учене (приложение на интерактивни методи).

IV етап: Преди окончателния избор на учебник потърсих отговор на въпроса за специфичните критерии в теста за “Многостранна интелигентност”, разработен през 80-те години от психолога от Харвард – Хауърд Гарднър, който дефинира интелигентността твърде широко и представя седем основни вида интелигентност, основаващи се на:

  • Способността да се разрешават проблеми от реалния живот;
  • Способността да се създават нови проблеми за разрешаване;

Способността да се генерират идеи, които са ценни за културата на един човек.
Важни при избора на учебен комплект по изобразително изкуство са резултатите от теста за Пространствена интелигентност, които дават ясна представа за връзката между учебното съдържание, реалните житейски ситуации, учителя и ученика.

От особено значение е влиянието на дидактическата реалност върху учебно-възпитателния процес. Ето защо върху избора на учебния комплект с авторски колектив Веселин Димчев, Драган Немцов, Петя Иванова и Чавдар Попов влияние оказаха специфичните условия и работа в НУ ”Отец Паисий” – гр.Плевен. От 8 години в училище се работи по Програма “Стъпка по Стъпка”. То е образователен модел за страната. Моделът включва непрекъсната ангажираност към:

Участие на семейството;

  • Подходящи дейности, свързани с развитието , които вземат предвид детето като цяло;
  • Подход към преподаването на базата на индивидуализиране с център детето;
  • Центрове за дейност в класната стая;
  • Непрекъснато обучение на учителите. [4]

Класната стая е организирана в 5 центрове за дейност, като всеки от тях съдържа подходящи материали за работа. Те са: ограмотяване, математика, наука, конструиране и изкуства. Това, което целя да постигна с учениците при работа по центрове е да ги науча да правят избор, да стимулирам техните силни страни, всеки да се чувства спокойно и уверено при работа, да осигуря увлекателна, съдържателна и стимулирана атмосфера за творчество.

При работа в център “Изкуства” учениците се научават да правят избор, подсказват различни материали за осъществяване на задачата – бои, пастели, флумастери, плат, прежда, хартия. Освен това тук имат възможност да използват и отпадъчни материали и по този начин възпитавам правилно отношение при опазване на околната среда. Такива материали учениците събират и носят сами: станиол; дървесина, събирана след острене на моливи; останала прежда от плетивото на мама и баба; парчета плат; найлонови цветни торбички; коркови тапи и др. Събирането и носенето в училище на тези материали е интересно за малкия ученик, но още по-вълнуващо е преживяването, когато апликира с тях. Подходящи теми за работа по центрове са: “Рисувам букви и цифри”, “Кукли и рисунки за куклена пиеса”, проект “За чиста планета”.

Творческо учене може да има само тогава, когато има творчество в преподаването. Трудна първоначално, но много интересна и емоционална в последствие за учениците е работата по групи. Учебното съдържание позволява при някои теми учениците да вземат решение за изобразителна дейност в групата – избор на материали, цветове, подходящи форми и разположението им върху листа. Теми, при които използвах групова работа по този начин са: “Измислям и фантазирам”, “Рисувам растения и животни”, “Град от кутии”, “Коледа и Нова година”, Опак свят – летящият град”, “Портрет в естествена големина”, “Дърветата през пролетта”, “Народни празници”, “Рисувам и играя”.

Много от темите в учебното съдържание позволяват самата изобразителна дейност да се осъществи във вече формираната група. В “Книга за учителя по изобразително изкуство за I клас” авторският колектив дава точни указания за темите, по които класът може да работи по групи. Това може да започне от третата учебна седмица при темата “Човек от пластилин, глина, хартия и картон”. Освен това учебното съдържание предлага теми, по които класът трябва да работи по групи, и което е още по-интересно и мотивиращо учениците, предлага се работа извън класната стая. Такива теми са: “Рисувам и моделирам на открито”, “Портрет в естествена големина”, “Рисувам букви и цифри”, “Рисувам и играя”, “Куклено представление”.

За разделяне на класа на групи използвам различни техники. Съобразявам се с факта, че разпределянето на групите не бива да е случайно, а предварително “режисирано” от учителя с цел във всяка група да попадне поне един лидер. (Броят на членовете на групата зависи от спецификата на работа). Това дава възможност да свържа работата по изобразително изкуство с четене, математика, със знанията за света около нас. След като учениците получат задачата имат възможност за определено време да излязат с варианти за решаването й. Например: при темата “Опак свят – летящият град” чрез подходяща техника разделих класа на 5 групи (използвах разноцветни листчета, които учениците събраха по цвят, подредиха като пъзел, върху който прочетоха предстоящата тема за изобразителна дейност). След това всяка група обмисли и излезе с предложение от своя “говорител” за невероятен и измислен град, в който всичко е “наопаки”. Представителите на всяка група бяха поставени в ситуация, в която с подходящи движения изиграха героите от своя “Опак град” (по този начин свързах изобразителната дейност с физически движения). Голямо емоционално-естетическо преживяване и условие за точно асоцииране на образите с различни представи от действителността и фантазния свят внесе участието на учителя по музика, който с изпълнение “на живо” осигуряваше увлекателна, съдържателна и стимулираща атмосфера за творчество. Двата учебни предмета “изобразително изкуство” и “музика” са тясно свързани и благодарение на това ефективността на учебно-възпитателната работа от областта “Изкуства” е по-голяма, когато те се интегрират в урочната работа. Ето защо, когато учебното съдържание по изобразително изкуство позволява, използвам подходящи музикални записи, участие на учителя по музика или родител с такава професия.
Положителен резултат от работата по групи постигам и накрая, когато представителите на съответната група представят своя проект. По този начин учениците използват подходящ речник, за да опишат художествен предмет и използвани материали, научават се да описват елементи, наблюдавани в изкуството; създават се навици за внимателна работа и отговорност при подреждане и почистване на работното място.
Една важна особеност при работата по изобразително изкуство е възможността да се организира кът с изложба на детските рисунки. Учениците избраха това място сами – коридорното пространство срещу класната стая. Съобразиха се с факта, че ще могат да показват всеки път след часовете по рисуване своите творби на близките си. По този начин те станаха по-уверени и по-смели при вземане на решения за изобразителна дейност. Това е така наречената стратегия за формиращо оценяване.След свалянето на рисунките от изложбата всеки ученик прибира самостоятелно творбата в лична папка (порт-фолио) по изобразително изкуство. Папките се съхраняват в училище и съдържат всичко, което ученикът е изработил сам.
Учебникът предлага възможности за участие на семейството – една от силните и ценни страни на съвременното обучение. Родителите са първите учители. От тук е и обяснението защо родителите проявяват интерес към учебната работа и с желание (в зависимост от възможностите им) се включват. Участието може да бъде:

  • Като помагат при събирането на отпадъчни материали;
  • Като класни помощници;

При предстоящи празници – темите”Куклено представление” и “Рисувам букви и цифри” (свързах я с “Празника на буквите”);
Като използвам професиите на родителите, например: родител – полицай гостува при темата “Оркестър от пътни знаци” като разказа за ролята на най-важните пътни знаци; родител архитект и строител гостуваха и помогнаха на учениците при осъществяването на проект “Град от кутии”. Те скицираха разположението на един измислен град близо до Стара планина и допълваха знанията на децата за интересна украса на къщи, изпълнени от кутии. При темите “Коледа и Нова година” и “Народни празници” поканих родители, които разказаха на учениците за обичаите и традициите на българина и донесоха костюм на лазарка.

Учебният комплект по изобразително изкуство, по който работих в I клас, отговаря на новите тенденции, свързани с организацията и съдържанието на образователния процес. Той дава възможност за творческа изява на учителя и ученика, като акцентира върху активната роля на ученика. Освен това дава възможност на учителя да изгражда учебно-възпитателния процес, като използва специфичните условия на училището и региона.

Ползвана литература

1. Димчев, Веселин, Драган Немцов, Петя Иванова, Чавдар Попов. Книга за учителя по изобразително изкуство I клас. Издателство “Булвест 2000”. София, 2003 год.
2. Димчев, Веселин, Драган Немцов, Петя Иванова, Чавдар Попов. Учебен албум по изобразително изкуство за I клас. Издателство “Булвест 2000”. София, 2003 год.
3. Мойнова, Мариана. “Еволюция на детската рисунка”.
4. Работен учебен план за начална училищна възраст по Програма “Стъпка по Стъпка”.
5. Учебни програми за ЗП – I, II, III, IV клас. София, 2004 год.

гр. Плевен
НУ „Отец Паисий“
Диана Петкова Георгиева