Развлечение в подготвителна група, посветено на 21 ноември – Ден на Християнското семейство и изпращане на есента

списание Дом, дете, детска градина бр. 6 от 2012 г.

Песен: „След ваканцията“

  • Дете: Добър ден на всички вас, благодарим Ви, че сте с нас!
  • Дете: На тази наша веселба, чакаме от Вас хвалба!
  • Дете: Ще представим празничен концерт на мама, татко и есента посветен.
  • Дете: Тези стихчета, танци и песни са посветени на родителите ни чудесни.
  • Дете: Има много стихове и песни, които са на мама посветени.
  • Дете: Има ден дори на мама, но ние сме създадени от двама.
  • Дете: Затова уважаеми родители, настанете се удобно, гледайи мириши) и добре дошли при вашите синове и дъщери.

Песен „Роклята на мама“

 

Дете: стих. Родна стряха

Бяла, спретната къщурка.
Две липи отпред.
Тука майчина целувка
Сетих най-напред.

Тука под липите стари
Неведнъж играх;
Тука с весели дургари
Скачах и се смях…

Къщичке на дните златни,
Кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил.

Ран Босилек

Дете: стих „При мама и при татко“

Колко мило, колко сладко
е при мама и при татко!
Те за нас се много трудят,
те за нас от сън се будят.
Щом очите си отворим,
със кого ще заговорим?
С нашта мама, кротка, мила,
със зората подранила,
тихо татка да събуди
да отиде да се труди –
да печели и набави
дрехи и обувки здрави
и тетрадки, и писалки
за дечицата си малки…
Колко мило, колко сладко
е при мама и при татко!…

Чичо Стоян (1866-1939)

Дете:

Рано будилникът бие

още в предутринен час.

Ето ни готови сме ние

татко, мама и аз.

Дете:

Трепват тополи зелени.

Светва висок небосвод.

Затрополява край мене

все ранобуден народ.

Дете:

Хей, хора, знайте, че има

редом и заедно с вас

в градската глъч още трима –

татко, мама и аз.

Песен „Моето семейство“

Дете:

Ето на – ръка на мама,

ето на – ръка на тате.

Като мене няма, няма

по-щастлива на земята.

Дете:

Погледнете, погледнете –

между тях сега се смея,

че ръцете им са люлка,

на която се люлея.

Дете:

Те ме вдигат на високо,

стискам им ръцете – двете,

че това е най-добрата

детска люлка под небето.

Песен „С татко ще лепим тапети“

 

Дете:

Тaтко, лошо ти бодеш

също като таралеж!

Я теми се обръсни,

та тоава ме грабни,

та високо ме вдигни

та по двете ти страни –

ух, че гладко

ух, че сладко

да те нацелувам татко!

Дете:

стих. „Мама“

Любими думички обичам,

По книжки да чета и сричам.

И мисля си,че друга няма

По-сладка думичка от мама…..

Дете:

Кака вече е голяма

и е мамина отмяна:

готви, чисти и простира

ходи за боза и бира,

тича за месо и мляко…

Аз и викам:

— Браво, како!

И си слагам очилата,

взимам вестник във ръката,

па полягам на дивана,

че съм таткова отмяна.

Песен „У нас е скучно“

Дете: Баба иде! Аз я чух

и набързо се обух.

Вънка ще се затека,

отдалеч ще и река:

– Мила бабо, тук ела,

о, добре си ни дошла!

Нещо тя ще ми даде,

но дали ще се яде?

Дете: стих:Скъпамоя бабо“

Дете: Димящото мляко на баба

и топлата кухиичкм, мечката.

коричката чудна на хляба –

са моята приказка, детската.

Дете: Котаракът мърка в скута й,

похърква и тя, май над плетката,

поспират за мъничко куките,

ни ред не пораства жилетката.

Дете:

А после се сепва и смеем се

как Сънчо и нея надвива.

Зачита ми приказка детска,

която и двете приспива.

Песен „Прела баба“

Дете:

С дядовите очила ‘ виждам като през мъгла.

Чудя се и не разбрах

как пък дядо вижда с тях.

Дете: Дядо, хайде да се разговорим

Дете: Не мога чедо! Отивам в градината да извадя ряпата

/„Дядо и ряпа“ – съвременен вариант/

/дърпа ряпата с две ръце/ Бре, че не излиза!

Я да викам бабата да ми помогне! /вика/

– Бабо, бабо ела да извадим ряпата!

/идва с бебе на ръце/‘ Дядо, какво си се развикал. При толкова много внуци, които са ми на ръцете как да ти помогна? По-добре извикай сина си. /излиза/

-Сине, Сине ела да извадим ряпата! /синът влиза със спортен екип и футболна топка/

Бързам, тате, отивам на мач! Извикай жена ми. /излиза/

Снахо, снахо ела, да ми помогнеш да извадим ряпата!

/Идва с мобилен телефон в ръка/  Не мога тате, сега отивам на козметичка, а след това имам бизнес-среща. Извикй внучка си. Хайде чао!

– Внучке, внучке ела да извадим ряпата!

/чанта на рамо/– О, дядо не мога! Ще си счупя маникюра, а и ще разхождам кучето. Чао деденце!

/на себе си/ А бе, какво съм се загрижил толкова за тази ряпа? Ще дойдат бригадири и ще я извадят. Я аз да отида до кафенето на мегдана да видя какво става във Европейския съюз. /Излиза/

Песен „Гроздобер“

 

На сцената има сергия с празни кошници/

Дете: Влиза Богданка

– Ох, с тези модерни обувки ме заболяха краката. Ама нали отивам на мегдана да пазарувам, трябва да съм красива. Боже, колко много хора са излезли на пазар. Здравейте, здравейте. Аз съм Богданка и бях много галена. /Разпилява си букета от есенни листа/ Олеле, разпиляха ми се листенцата. Сега какво ще правя? Събирах ги по пътя да си ги подредя във ваза. Деца, хайде да ми помогнете!

Игра „Есенни листа“

/Децата вземат по едно листо от земята и го поставят във ваза със същото по цвят листо/

– Благодаря, деца. Вие защо сте на мегдана?

– Да се сбогуваме с Есента и да и покажем колко много знаем за нея:

  • Стих. „Побързай есен“
  • Стих. „Есента дошла“
  • Стих. „Златокоса есен“

Песен „Есен“

 

  • Стихотворение – „Есенна картинка“
  • Стихотворение – „Пред есен“

Дете: Благодаря, че ми помогнахте за листенцата и за стихотворенията. Благодаря и за песничката. Много ми харесаха, но и аз искам да я поздравя с едно стихотворение. То се казва „Картинка“.

Дете: А сега да вървя да пазарувам, че много се забавих. Я, ама тази сергия е празна.

Сега от къде ще купя плодове и зеленчуци? Търка си очит.е готова да заплаче/

 

Учителка: Деца, хайде отново да на Богданка. Да заредим сергията!

ИграПознай моето място“ /всяко дете си избира един плод или зеленчук от кошницата и го поставя в съответната щайга/

Учителка: Готово, Богданке! Сергията е заредена. Можеш спокойно да напазарупаш.

Дете: Да виждам и много благодаря на децата, /оглежда сергията/ Леле! Много ви е гоням асортиментът! Може ли да послушам децата, докато си избера плодове и зеленчуци?

Учителка: Може, разбира се!

Стих, „Есен“

Пожълтял е вече друма.

Който води към града

А край него златна круша

Кичи храсти и треви…

Стих. „Есен“

Ябълки и крушки

Сладък сок наляха.

Чушки червенушки

Вече наедряха

Стих. „Есен“

Глъхнат вред полята

Хълмове горички.

Няма ги да пеят

Веселите птички

Песен „Семенцата“

 

Стих. „Есен“

Есен дойде ли – вали

Много нощи, много дни.

И от стройните брези

Капят бисерни сълзи…

Стих. „Късна есен“

Късна есен – глуха есен

Няма песен, няма звък.

Лист от вятъра понесен,

С птиците лети на юг…

Стих. „Кой къде зимува“

Щом снегът забръска

и горняк засвири,

всяка животинка

зимна стряха дири...

Стих. „Най-щастлив е“

Най-щастлив е, който има

топло кътче в люта зима.

Баба Меца – майка строга,

спи с децата си в бърлога…

Песен „Ало, слънчиде“

Дете: – Благодаря, деца! Бяхте чудесни. Довиждане до следващата есен. /излиза/

А ние ще завършим нашето тържество с танц „Посадила баба“

Емилия  Иванова-Великова,

Гинка Чорбаджийска,
ЦДГ „Соня“
гр. Сухиндол