Развлечение в подготвителна група, посветено на 21 ноември – Ден на Християнското семейство и изпращане на есента
списание Дом, дете, детска градина бр. 6 от 2012 г.
Песен: „След ваканцията“
- Дете: Добър ден на всички вас, благодарим Ви, че сте с нас!
- Дете: На тази наша веселба, чакаме от Вас хвалба!
- Дете: Ще представим празничен концерт на мама, татко и есента посветен.
- Дете: Тези стихчета, танци и песни са посветени на родителите ни чудесни.
- Дете: Има много стихове и песни, които са на мама посветени.
- Дете: Има ден дори на мама, но ние сме създадени от двама.
- Дете: Затова уважаеми родители, настанете се удобно, гледайи мириши) и добре дошли при вашите синове и дъщери.
Песен „Роклята на мама“
Дете: стих. Родна стряха
Бяла, спретната къщурка.
Две липи отпред.
Тука майчина целувка
Сетих най-напред.
Тука под липите стари
Неведнъж играх;
Тука с весели дургари
Скачах и се смях…
Къщичке на дните златни,
Кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил.
Ран Босилек
Дете: стих „При мама и при татко“
Колко мило, колко сладко
е при мама и при татко!
Те за нас се много трудят,
те за нас от сън се будят.
Щом очите си отворим,
със кого ще заговорим?
С нашта мама, кротка, мила,
със зората подранила,
тихо татка да събуди
да отиде да се труди –
да печели и набави
дрехи и обувки здрави
и тетрадки, и писалки
за дечицата си малки…
Колко мило, колко сладко
е при мама и при татко!…
Чичо Стоян (1866-1939)
Дете:
Рано будилникът бие
още в предутринен час.
Ето ни готови сме ние
татко, мама и аз.
Дете:
Трепват тополи зелени.
Светва висок небосвод.
Затрополява край мене
все ранобуден народ.
Дете:
Хей, хора, знайте, че има
редом и заедно с вас
в градската глъч още трима –
татко, мама и аз.
Песен „Моето семейство“
Дете:
Ето на – ръка на мама,
ето на – ръка на тате.
Като мене няма, няма
по-щастлива на земята.
Дете:
Погледнете, погледнете –
между тях сега се смея,
че ръцете им са люлка,
на която се люлея.
Дете:
Те ме вдигат на високо,
стискам им ръцете – двете,
че това е най-добрата
детска люлка под небето.
Песен „С татко ще лепим тапети“
Дете:
Тaтко, лошо ти бодеш
също като таралеж!
Я теми се обръсни,
та тоава ме грабни,
та високо ме вдигни
та по двете ти страни –
ух, че гладко
ух, че сладко
да те нацелувам татко!
Дете:
стих. „Мама“
Любими думички обичам,
По книжки да чета и сричам.
И мисля си,че друга няма
По-сладка думичка от мама…..
Дете:
Кака вече е голяма
и е мамина отмяна:
готви, чисти и простира
ходи за боза и бира,
тича за месо и мляко…
Аз и викам:
— Браво, како!
И си слагам очилата,
взимам вестник във ръката,
па полягам на дивана,
че съм таткова отмяна.
Песен „У нас е скучно“
Дете: Баба иде! Аз я чух
и набързо се обух.
Вънка ще се затека,
отдалеч ще и река:
– Мила бабо, тук ела,
о, добре си ни дошла!
Нещо тя ще ми даде,
но дали ще се яде?
Дете: стих: „Скъпамоя бабо“
Дете: Димящото мляко на баба
и топлата кухиичкм, мечката.
коричката чудна на хляба –
са моята приказка, детската.
Дете: Котаракът мърка в скута й,
похърква и тя, май над плетката,
поспират за мъничко куките,
ни ред не пораства жилетката.
Дете:
А после се сепва и смеем се
как Сънчо и нея надвива.
Зачита ми приказка детска,
която и двете приспива.
Песен „Прела баба“
Дете:
С дядовите очила ‘ виждам като през мъгла.
Чудя се и не разбрах
как пък дядо вижда с тях.
Дете: Дядо, хайде да се разговорим
Дете: Не мога чедо! Отивам в градината да извадя ряпата
/„Дядо и ряпа“ – съвременен вариант/
/дърпа ряпата с две ръце/ Бре, че не излиза!
Я да викам бабата да ми помогне! /вика/
– Бабо, бабо ела да извадим ряпата!
/идва с бебе на ръце/‘ Дядо, какво си се развикал. При толкова много внуци, които са ми на ръцете как да ти помогна? По-добре извикай сина си. /излиза/
-Сине, Сине ела да извадим ряпата! /синът влиза със спортен екип и футболна топка/
Бързам, тате, отивам на мач! Извикай жена ми. /излиза/
Снахо, снахо ела, да ми помогнеш да извадим ряпата!
/Идва с мобилен телефон в ръка/ Не мога тате, сега отивам на козметичка, а след това имам бизнес-среща. Извикй внучка си. Хайде чао!
– Внучке, внучке ела да извадим ряпата!
/чанта на рамо/– О, дядо не мога! Ще си счупя маникюра, а и ще разхождам кучето. Чао деденце!
/на себе си/ А бе, какво съм се загрижил толкова за тази ряпа? Ще дойдат бригадири и ще я извадят. Я аз да отида до кафенето на мегдана да видя какво става във Европейския съюз. /Излиза/
Песен „Гроздобер“
На сцената има сергия с празни кошници/
Дете: Влиза Богданка
– Ох, с тези модерни обувки ме заболяха краката. Ама нали отивам на мегдана да пазарувам, трябва да съм красива. Боже, колко много хора са излезли на пазар. Здравейте, здравейте. Аз съм Богданка и бях много галена. /Разпилява си букета от есенни листа/ Олеле, разпиляха ми се листенцата. Сега какво ще правя? Събирах ги по пътя да си ги подредя във ваза. Деца, хайде да ми помогнете!
Игра „Есенни листа“
/Децата вземат по едно листо от земята и го поставят във ваза със същото по цвят листо/
– Благодаря, деца. Вие защо сте на мегдана?
– Да се сбогуваме с Есента и да и покажем колко много знаем за нея:
- Стих. „Побързай есен“
- Стих. „Есента дошла“
- Стих. „Златокоса есен“
Песен „Есен“
- Стихотворение – „Есенна картинка“
- Стихотворение – „Пред есен“
Дете: Благодаря, че ми помогнахте за листенцата и за стихотворенията. Благодаря и за песничката. Много ми харесаха, но и аз искам да я поздравя с едно стихотворение. То се казва „Картинка“.
Дете: А сега да вървя да пазарувам, че много се забавих. Я, ама тази сергия е празна.
Сега от къде ще купя плодове и зеленчуци? Търка си очит.е готова да заплаче/
Учителка: Деца, хайде отново да на Богданка. Да заредим сергията!
Игра „Познай моето място“ /всяко дете си избира един плод или зеленчук от кошницата и го поставя в съответната щайга/
Учителка: Готово, Богданке! Сергията е заредена. Можеш спокойно да напазарупаш.
Дете: Да виждам и много благодаря на децата, /оглежда сергията/ Леле! Много ви е гоням асортиментът! Може ли да послушам децата, докато си избера плодове и зеленчуци?
Учителка: Може, разбира се!
Стих, „Есен“
Пожълтял е вече друма.
Който води към града
А край него златна круша
Кичи храсти и треви…
Стих. „Есен“
Ябълки и крушки
Сладък сок наляха.
Чушки червенушки
Вече наедряха…
Стих. „Есен“
Глъхнат вред полята
Хълмове горички.
Няма ги да пеят
Веселите птички…
Песен „Семенцата“
Стих. „Есен“
Есен дойде ли – вали
Много нощи, много дни.
И от стройните брези
Капят бисерни сълзи…
Стих. „Късна есен“
Късна есен – глуха есен
Няма песен, няма звък.
Лист от вятъра понесен,
С птиците лети на юг…
Стих. „Кой къде зимува“
Щом снегът забръска
и горняк засвири,
всяка животинка
зимна стряха дири...
Стих. „Най-щастлив е“
Най-щастлив е, който има
топло кътче в люта зима.
Баба Меца – майка строга,
спи с децата си в бърлога…
Песен „Ало, слънчиде“
Дете: – Благодаря, деца! Бяхте чудесни. Довиждане до следващата есен. /излиза/
А ние ще завършим нашето тържество с танц „Посадила баба“
Емилия Иванова-Великова,
Гинка Чорбаджийска, ЦДГ „Соня“ гр. Сухиндол
Оставете коментар