Човекът, който обичаше само себе си (По мотиви от приказката на Оскар Уайлд “Себелюбивият Великан“)

 

от списание Дом, дете, детска градина бр. 2 от 2012 г.

Обстановка и декор

В занималнята на групата е обособен кът, наподобяващ градина (дървета, храсти, цветя). В дъното на градината се вижда къща с прозорче.

Реквизит

Цветя от плат, закрепени на обръчи; бели и сини воали; цветни конфети; късчета памук.

Участници

  • деца-разказвачи
  • сърдит човек
  • малко момченце

Нашият осмомартенски поздрав с подготвителна група е нетрадиционен, но е от сърце за всички, които даряват и отглеждат с много любов бъдещето, радостта и надеждата на тази планета-децата! За нашите майки и баби!

Нашата приказка отправя послание и към всички хора, за които децата не са само грижа, а и отговорност и щастие.

Начало: звучи тиха музика

  • Дете:

– Всеки ден децата отиваха да играят в една много красива градина, обрасла в мека зелена трева. Сред тревата като звезди проблясваха красиви цветя. Имаше и дървета, които през пролетта цъфтяха с нежни цветчета, а през есента се отрупваха с плод.

(На фона на музика влизат децата. Играят в градината – въртят обръчи, подават си топка, пляскат с ръце.)

  • Дете:

–  Колко сме щастливи тук, нали приятели!  Хайде да си изпеем весела песен!

 

Песен – „Децата на слънцето“

(След песента, децата продължават с веселите игри)

  • Дете:

– Децата бяха щастливи, но те не знаеха, че тази градина принадлежи на един много сърдит човек, който не обичаше никого.

(Сърдитият човек наднича през прозорчето на къщата и се оглежда намръщено)

  • Дете:

– Един ден този зъл и намръщен човек се завърна от пътешествие. Щом пристигна и видя децата, той се разкрещя грубо:

  • Сърдит човек:

– Какво правите тук? Тази градина си е само моя! Да не съм ви видял повече тук, иначе лопю ще си изпатите!

(Децата с наведени глави излизат от градината и се нареждат от двете и страни)

  • Дете:

– Сърдитият човек заплаши децата, че ако влезнат още един път в неговата градина ще бъдат наказани. И така децата нямаше къде да играят. Те често обикаляха около красивата градина, но не смееха да влязат в нея. Но те вярваха и се надяваха, че един ден сърцето на самотния човек ще бъде озарено от любов.

 

Песен – „Вяра, надежда, любов“

  • Дете:

– Дойде пролетта. Навсякъде имаше цветя и птички. (Взима обръчите с цветя и ги изнася от градината). Само в градината на злия чопгк беше още зима. Птиците не искаха да пеят там, защото ги нямаше дг.ндт Дърветата забравиха да цъфтят.

Веднъж една красиво цвете показа главичката си над тревата, но като огледа пустата градина му стана толкова мъчно за децата, че се мушна обратно в земята и заспа. Пролетта беше забравила тази градини, а снегът, ледът и градушката бяха много доволни, защото щяха да останат вечно в нея.

(Три деца с бели и сини воали играят Зимен танц, на фона на динамична музика. Двете учителки хвърлят в градината късчета памук)

  • Сърдит човек:

–  Не мога да разбера защо се бави пролетта. Омръзна ми вече тази люта зима. ОХ! Толкова е мрачно и студено. Нима северният вятър, снегът и ледът завинаги ще си останат тук? Все пак се надявам, че времето ще се оправи…

(Звучи лека музика, дете свири на бърдуче).

  • Дете:

– Една сутрин до учите на сърдития човек достигна прекрасна мг лодия. Всъщност пееше малко птиче, което беше кацнало на прозореци

  • Сърдит човек:

– Нима пролетта е дошла? Ах, как ухае наоколо! Колко е хубавоо! (Деца връщат цветните обръчи в градината).

  • Дете:

–  Човекът огледа градината си и видя най-очарователната гледка! Децата бяха прегърнали дърветата, а дърветата радостни от завръщането на децата се бяха отрупали с цветове.

(Учителките разпръскват цветни конфети върху дърветата)

 

Песен – „Пролетта е дошла“

 

  • Дете:

– Само в един ъгъл на градината беше още зима. Едно малко момченце с мъка си проправяше пъртина през снега. Когато види това, ледът в сърцето на човека се разтопи.

(Сърдитият човек излиза от къщата)

  • Сърдит човек:

– Колко зъл съм бил. Сега разбрах. Защо пролетта не идва тук? Ще помогна на малкото момченце да достигне и прегърне премръзналото дърво. Нека децата играят тук на воля за вечни времена!

(Помага на детето).

  •  Малко момченце:

– Винаги съм вярвал, че не може да си толкова лош. И в твоето сърце има място за радост и веселие. Благодаря ти, че ми помогна!

(Прегръща го и го целува).

Елате, приятели! Ние стопихме леда в сърцето на този човек. От днес той е наш приятел.

 

Песен: „Детство мое“

  • Сърдит човек:

– Сега това е вашата градина, деца! Играйте в нея на воля! Бъдете щастливи!

  • Малко момченце:

– Не може да е щастлив този, който не обича децата. Та нали ние сме вашето бъдеще, вашата радост и щастие.

  • Сърдит човек:

– Колко лош съм бил. . . Как съм могъл да не забележа, че вие сте нашите прекрасни цветя! Сега ви обичам от цялото си сърце. Благодаря ви, че ми помогнахте да стана добър! (Всички се прегръщат)

 

Песен – „Хвърчило“

  • Дете:

– Ние също сме много щастливи! Молим те, ела да потанцуваш с нас.

(Общ танц).

Лилия Гечева, Павлина Кьорванчева

ОДЗ гр. Куклен, обл. Пловдив