Емоционална интелигентност и поведение

Емоционална интелигентност и поведение

списание Дом, Дете, Детска градина бр. 3 от 2012 г.

„Ние не момеем да променим чувствата си,

но момеем да променим реакцията си спрямо тях,

в което е смисъла на здравословното ниво

на емоционална интелигентност.”

Вермюлин

Резюме: В ранните трудове на Дарвин за пръв път се появява идеята за емоционалната интелигентност – във връзка със значението на изразяването на емоциите за оцеляването и адаптацията. През осемдесетте години на миналия век психологът Х.Гарднър започва развитието на това напразление. Голман и редица учени след него развиват концепцията, че емоционалната интелигентност в определени моменти в човешкия живот по-значима от коефициента на интелигентност. Цел на настоящата разработка е да направи теоретичен обзор на основни концепции за емоционалната интелигентност като личностен потенциал за житейско справяне. Ууд и Толи определят емоционалната интелигентност като емоционална зрялост, включваща определени качества и компетентности: самоконтрол, самопознание, мотивация, емпатия, емоционални умения, уместност на действията. Отделено е внимание и на процеса на формиране на емоционалния живот още в ранното детство. Емоциите са разгледани и от еволюционна гледна точка като сила, гарантираща развитието и оцеляването, превръщащи се в заучени навици на поведение, които могат да се учат и променят във времето, за да станат отношенията и поведението по-успешни.

Ключови думи: емоционална интелигентност, управление на чувствата, социализация, емоционални способности, емоционална зрялост

Справянето с житейските проблеми не е въпрос само на IQ,, а и на решаващата роля на емоционалния интелект – определя се и от двата типа интелигентност. За да може интелектът да даде най-доброто от себе си се нуждае от емоционалната интелигентност. Преобръща се старото твърдение за напрежение между разум и чувства. Емоциите притежават способност да разстройват мисленето. Алан Баделей разглежда оперативната памет като изпълнителна функция раг excellence в мисловния живот, която прави възможни всички други интелектуални усилия, от изказването на твърдение до решаването на сложен логичен проблем (Бадалей,1986).

Цел на настоящата разработка е да направи теоретичен обзор на основни концепции за емоционалната интелигентност като личностен потенциал за житейско справяне.

Появата на идеята за ЕИ през 90-те години на миналия век е определена от критиците като преходно явление. Но други автори (Голман, 1997; Вермюлин, 2008; Ууд, Толи, 2007) защитават тезата за ЕИ и твърдят, че притежаването само на умствена интелигентност вече не е достатъчно условие — ако някога е било. Те отричат едностранчивото подчертаване на ролята на интелекта за успехите на индивида и са на мнение, че различията твърде често се дължат на качества, обобщени под името емоционална интелигентност. Сам по себе си интелектът никога не е достатъчен, защото много от проблемите, с които се сблъскват хората са с емоционален характер. По думите на Аристотел, онова рядко умение „да се разгневиш на уместния човек, в уместната степен, в уместното време, за уместната цел и по уместния начин“ е ЕИ (по Голман, 1997). В този смисъл емоционалната интелигентност е доминираща нагласа—своеобразно умение, което дълбоко влияе върху всички други способности като ги улеснява или затруднява Ууд, Толи, 2007). В нея те включват самоконтролът, настойчивостта и последователността и способността за лична мотивация. Способността да овладеем емоционалните си импулси, да вникнем в нечии съкровени чувства, да поддържаме хармонични взаимоотношения, авторите обозначават като емоционална интелигентност. Обикновено се приема, че ЕИ се състои от 5 компонента или 5 сфери на компетентност (Ууд, Топи, 2007): самоконтрол, самопознание, мотивация, емнатия, социални умения. ЕИ или коефициента на ЕИ навлиза в разгаворния език през последните десетина години, но разговорни думи и изрази за някои аспекти от ЕИ са ни съпътствали от много отдавна и през пялото време са се налагали. Още в ранните трудове на Дарвин за пръв път се появява идеята за ЕИ – във връзка със значението на изразяването на емоциите за оцеляването и за адаптацията. Развитието на това направление започва психологът от Харвардския университет – Х. Гарднър, през 80-те години на миналия век (Голман,1997).

Съвременните изследвания показват, че свързването на постиженията с интелекта или с образованието е излишно. В новаторската си книга „Емоционална интелигентност“ Д. Голман (1997) показва, че успехът е наградата за това, че сме усвоили значителни емоционални и социални умения. Авторът е категоричен, че тези, които имат високо ниво на ЕИ, имат по-голям потенциал да се справят с възходите и трудностите, отколкото хората с висок IQ (коефициент на интелигентност), но с ограничени жизнени умения. Много са изключенията от правилото, че високият IQ гарантира успех, отколкото потвърждаването на тази теория. Всъщност емоционалните умения са 80 процента, а за коефициента на интелигентност (IQ) са оставащите едва 20 процента от факторите, които предопределят успеха. Казано по-ясно ЕИ представлява емоционална зрялост или емоционален коефициент (ЕQ). Въпросът е колко добре управляваме своята енергия, т.е.сила, казваГолман (1997). Обект на вниманието му са „други характеристики“ на ЕИ, включваща следните качества:

• – способност за мотивация и устойчивост към фрустрация;
• – контрол над импулсите и отлагане на търсенето на удовлетворение;
• – контрол над собствените настроения
• – умение да не допускаме неуспехите да потиснат способността ни да мислим;
• – склонност към емпатия и надежда.

Концепцията за ЕИ е нова за разлика от IQ Голман говори, че ЕИ може да бъде също толкова решаваща, а в определени моменти и по-значима от IQ.

Справянето с проблемни личности зависи до голяма степен от умението да се управлява собственото емоционално състояние и равновесие, да са изяснени вътрешните чувства и приоритети. Само по себе си това не е достатъчно- необходима е способност за оценяване мнението на другите, да се почувства и предвиди реакцията им, както и наличие на способност да се общува с тях приятно, зряло и деликатно. Това се определя като емоционална интелигентност от доста висока степен. Но по думите на Голман — ЕИ не е просто „магическа пръчица“, с чиято помощ всеки може да стане емоционално интелигентен (1997). Авторът счита, че при хората е най-важно предразполагането и премереното поднасяне. Ако успеем да възпитаме тези навици и качества у децата, можем да очакваме в бъдеще да имат много по-голям шанс да използват интелектуалния си потенциал, заложен им генетично.

Автори като Робърт Ууд и Хари Толи (2007) правят опити за по-систематизирана и пълна преценка на ЕИ с помощта на въпроси и тестове. Същите автори считат, че ЕИ може да бъде оценена сравнително вярно и да ни бъде в помощ с ценната информация за онези емоции, които оформят ежедневното ни поведение. Приемам становището им, защото ме вълнува въпроса за новите аспекти на ЕИ, собствената ми ЕИ, вярната оценка за нея, както и информация за силното въздействие на емоциите, оформящи ежедневното ни поведение.Темата за ЕИ и емоциите през последните години добива все по-интригуващ статут, което ме обнадеждава и вярвам, че емоциите, чувствата и настроенията ще бъдат поставени и разглеждани както към личния ни живот, така и към социалната ни реалност.

Разпознаване и управляване на чувствата.

Чувствата помагат на хората да разбират живота си. По същество те са съобщения, източник на важна информация. „Чувствата – повече от всичко ни правят хора. Чувствата ни сродяват“ (Вискът, 1993). За намирането на полезен отговор от тези послания е нужно да формулираме и правилни въпроси, които засягат нашите собствени мисли, отношение и поведение, а не на другите. При управлението на безкрайния поток житеиски решения пред които сме изправени ежедневно, решаваща е ролята на чувствата.

Чувствата се владеят чрез:

• – определяне на емоцията
• – разбиране на вътрешния смисъл
• – избор на решение
• – предприемане на действие

Това означава самоконтрол, нов емоционален навик, за усвояването на които е необходимо време и практика. Всички чувства, независимо дали ги определяме като добри или лоши са незаменими източници на информация, която превежда и разшифрова онова, което се случва. Ценната информация, която получаваме чрез нашите чувства, интерпретира нашите преживявания и дълбоко повлиява нашето възприятие на реалността. Въпреки, че чувствата са толкова важни, ние живеем в свят, пренебрегващ ключовата им роля. Но на хората, които постигат успех им се отдава да използват силата на волята си и да определят чувството, да разберат какво е посланието и предприемат уместни действия. Те го правят, защото са се научили да владеят най-силния си ресурс: интелигентността на своите емоции. Уместността на действията е черта на емоционално-интелигентния човек, умеещ да се справя подходящо с чувствата си. Да действаме уместно означава още, че няма правилен или неправилен начин да вършим нещата. Много често децата се държат по неподходящ начин, защото все още не са усвоили самоконтрола. Те изразяват чувствата си без да разбират последствията.

Начинът по който управляваме своите чувства е важен критерий за успех. Живеейки в обкръжение от хора, не можем да си позволим нашите чувства да създават суматоха. Изключително важно е как реагираме по отношение на другите и по отношение на своите чувства. Тези два фактора са основни елементи на доброто емоционално състояние. Заради тях EQ е толкова значим. Именно, защото не живеем изолирано е от значение да се справяме с чувствата си, да се опитваме да владеем силата си и да постигнем повече от обикновено оцеляване. От това как управляват своите емоции зависи начина на използване на енергията и силата от хората. Поставени в еднаква ситуация, много често хората са с полярни преживявания, защото личните чувства определят значението на преживяванията. Така нашите чувства помагат да открием кои сме. Ние не можем да променим чувствата си, но можем да променим реакцията си спрямо тях, в което е смисъла на здравословното ниво на EQ. (Вермюлин,1999)

Психологът от университета в Ню Хемшпир Джон Меир, заедно с Пигър Соловей от Йеил формулира теорията за ЕИ. Макар, че съществува логическо разграничение между съзнанието за чувствата и реакцията да ги променим, Меир (1993) установява, че с оглед на всички практически цели двете винаги вървят ръка за ръка. Автора установява, че хората са склонни да прилагат различни модели на осмисляне и реакция на емоциите си. Голман (1997) приема тяхната теория, но прави и своя адаптация на категориите за емоционално самосъзнание. Той формулира следните категории:

• – самосъзнателни: хора със съзнание за собствените настроения, такива каквито са във всеки момент; водещи сложен емоционален живот; притежаващи яснота относно емоциите си, което укрепва другите черти на личността им. Предпазливостта им помага да контролират емоциите си.
• – обсебени: хора, които често се чувстват погълнати, подвластни и безпомощни да избягат от емоциите си; неосъзнаващи добре чувствата си, непостоянни; нямат контрол над емоционалния си живот.
• – приемащи: тези хора ясно осъзнават чувствата си и са склонни да ги приемат, без да опитват да ги променят. Има дна вида от приемащия тип: едните са обикновено в добро настроение и нямат повод за промяната му и други, приемащи с примирение и страдание лошите си настроения, въпреки чувствителността си към тях не се опитват да ги променят.

Реактивоспособност

За да постигнем необходимото ниво на емоционална зрялост, трябва да преосмислим някои от своите дълбоко вкоренени емоционални реакции.

Основите на нашия емоционален живот са поставени още в ранното детство. Децата учат най-често чрез повторение — имитация. Вместо да ни научат как да се справяме със собствените си чувства, как да реагираме в отговор на даден емоционален импулс, ние сме усвоили навиците на родителите си, те са се учили от своите родители. Нашите реакции сега най-вероятно са имитация на практиките на много поколения преди нас. Усвоеното от нас е комбинация от израстването и ученето на нашите родители, наред с лошите им навици. „Двата типа настройка на вниманието при стрес са с много различни последствия за начина по който хората изживяват емоционалните си реакции.

1. Склонните да се подчиняват на принудителните обстоятелства чрез самия акт на прекомерното внимание, което отделят, несъзнателно задълбочават степента на реакциите си, особено ако са лишени от хладнокръвие и критичност на самосъзнанието. Така емоциите им изглеждат още по-силни.

2. Други са склонни да изключат ситуацията от съзнанието си и търсят начини да се разсеят, не отделят толкова внимание на реакциите си и така свеждат до минимум изживяването на собствената си емоционална реакция, а дори и силата на самата реакция“. (Голман,1997). Това означава, че за някои хора емоционалното съзнание е смазващо, а за други то просто съществува.

Според Вермюлин (2008) модела на емоционалния климат в дома ни е установен от родителите ни много преди да се родим. Какво приемаме за нормално състояние на нашия ум зависи от влиянието, упражнено върху нас от родителите. Нашите ранни емоционални уроци са така дълбоко вкоренени у нас, защото са се формирали преди да навършим 10 годишна възраст. Емоциите са силата, която гарантира нашето оцеляване, съвсем нормално е,че се развиват в ранна възраст. В живота ни на възрастни, те са се превърнали в навици, които рядко съзнаваме. Две са екстремните състояния, които ние емоционално изживяваме:

1. от една страна – тревога и стрес;

2. от друга – депресия и инертност.

В зависимост къде е бил домашния ни климат – близо до 1 или до 2, днес ние определяме кое е „нормално“ емоционално състояние. Това е състоянието на ума, в което функционираме, привичната ни емоционална отправна точка. Съществува и трети вид среда, съответстваща на средното състояние. За отгледаните в нея – обичайната отправна точка е щастието.

Това са заучени начини на поведение и можем да ги променим. Но за това е необходимо доста време и воля. Емоционалната отправна точка усвоена в детството оставя дълбок отпечатък в нас до края на живота ни.

Влияние на EQ върху поведението.

Проведено в САЩ изследване доказва, че всяко ново поколение е с все по-ниско ниво на EQ. Това означава, че много млади хора, изграждат бъдещето, изхождайки от емоционални основи, които са по-близки до някоя от екстремните степени на педоножтиото. Най-полезни ще сме на децата ако ги научим вместо да роптаят да търсят възможности за подобряване на положението. Хората с високо ниво па EQ устояват на негативните влияния, използват волята си и контролират разума си и са оптимистично настроени към своя живот. Степента на развитие и израстване на емоционалния мозък, проличава и от начина, по който реагираме на обстоятелствата в живота. Чувствата са добър индикатор. Ако усещаме дикомфорт след реагиране по определен начин – това е сигнал да променим реакцията си. За да не оставаме с чувство на дикомфорт, можем да се опитаме да разберем какво послание ни носи емоцията. Какво чувство ни е накарало да реагираме така в дадената ситуация /гняв, фрустрация, вина, тревога, обида/. Да се поучим от посланието и след това в същата ситуация да визуализираме различна реакция. С това упражнение учим ума си да реагира по нов начин и тренираме волята си. Този метод можем да използваме за промяна на всяка една от реакциите си.

Съвсем основателно Голман и редица учени след него приемат ЕИ толкова сериозно, колкото и умствената (Голман, 1997). Емоционалните импулси са установени много преди разумните и са по-стари от тях. Когато хората са обзети от лошо настроение трудно могат да се изправят срещу предизвикателствата по пътя си, а още по-трудно е да накарат другите да им съдействат в изпълнение на плановете. Но ако могат да се контролират, животът и взаимоотношенията им стават по-лесни. Въпросът е бил актуален винаги, но в момента той се задава в коренно различна среда – много по-специфична и деликатна, отколкото обитаваната от нашите древни предшественици. Импулсът е медиум на емоцията, а основа на всеки импулс е чувството, изявяващо се в действие. Емоционалните уроци, ключовите емоционални способности, които човек усвоява като дете – у дома, в детската градина и в училище, моделират емоционални вериги и правят хората по-приспособими или неприспособими към основните за емоционалната интелигентност принципи.

Заради тях EQ е толкова значим, когато се стремим да владеем силата си и да постигнем повече от обикновено оцеляване. С. Вермюлип ,,,., В бързо променящия се съвременен начин на живот, независимо дали ни харесва или не, информационните технологии са основният фактор, който ни прави по-равнопоставени и от тук идва значимостта на начина, по който реагираме спрямо другите. Той е определящ колко успяващи ще бъддем, защото за разлика от миналото – сега всеки, който има достъп до иитернет — има свободен пропуск към световното знание, което някога е било ревниво пазено в тесен кръг…“ (Вермюлин,2008)

Заключение: Практиката вече е доказала, че всяка дейност, която не се подчинява на определени принципи, рано или късно води до грешки. И обратното – осмислянето и адаптирането на принципите, както и използването на знанията и опита за създаването на нови, са гаранция за успешна ценност в бъдеще. Изучаването аспектите на емоционалната интелигентност е необходимо и може да бъде от полза, защото информацията, която получаваме за емоциите, оформящи поведението, ще помогне да се подобри личния живот на хората и социалната реалност, съумявайки подходящо да се справят с чувствата си, да владеят интелигентността на емоиите си и да действат уместно. Да променят начина, по който изживяват емоционалните си реакции в стресовото ежедневие. Емоционалните уроци,, ключовите емоционални способности, които човек усвоява като дете у дома, в ДГ и в училище, моделират емоционалните вериги и правят човека по-приспособим или неприспособим към основните за ЕИ принципи. Още от най-ранна възраст е необходимо да възпитаваме у децата умения, навици и качества за предразполагане и премерено поднасяне. Това им гарантира в бъдеще да имат много по-голям шанс да използват интелектуалния си потенциал, действайки уместно. Вероятно така ще намалим условията за възникване на детската агресия и решаване на проблемите в общуването между децата, защото основите на емоционалния жипот се поставят още в семейството, ДГ, в училище – чрез повторението, чрез имитацията. Най-полезни ще сме ако научим децата да търсят възможности за подобряване на положението, а не да роптаят.

Литература

• 1. Вермюлин, С. Емоционална интелигентност за всеки. С., 2008.
• 2. Голман, Д. Емоционална интелигентност. С., 19997.
• 3. Ууд, Р., Хари Толи. Професионални тестове за емоционална интелигентност. С., 2007.
• 4. Корсини, Р. Енциклопедия по психология. С, 1998.

Веселина Стоянова

ЦДГ № 1 „Светулка“,

гр.Варна