Някои възпитателни стратегии за  дисциплиниране на учениците в първи клас

от списание „Начално училище“

Бонка Христова

 Развълнувано човешко море. Усмивки. Цветя. Сърдечни пожелания. Добронамереност. Фотоапарати и камери. Начало. Притеснени деца. Първи учебен ден.

[av_dropcap1]П[/av_dropcap1]ървият учебен ден е много специално събитие за посветените в детайлите на неговата ритуализация учители. Специално събитие е той и за самите първокласници и техните родители, защото е първата крачка в живота на малкия човек по пътя на училищното бъдеще.

Но нека си представим сега, че тържествеността на празника е отминала и да надникнем в един учебен час по български език и литература. Темата е: „Звук и буква „А”. Учителката старателно се е подготвила за часа. Виждат се табла, индивидуални комплекти от картини, постери, техниката  също е строена. Цялата дъска е изписана с разнообразни задачи, целящи да мотивират децата за работа. Самата учителка е застанала пред учениците и с цялата артистичност, на която е способна, се опитва да привлече вниманието им с интересна гатанка. Част от учениците я слушат, но Мони, Ники, Кало и Цвети разлистват букварите. Мишо усърдно драска нещо по чина, а Женя рисува по корицата на тетрадката. Боби разглобява с голямо любопитство химикала си, а след това отново  го сглобява и настървено щрака. Тишо потропва с крак в ритъма на щракащия химикал. Ани, Криси и Теди една през другабързат да разгадаят отговора на гатанката, без да се замислят върху условието и преди още учителката да е завършила и посочила кой да отговори. Ива иска да отиде до тоалетната и прекъсва работата на всички, ако може да се каже, че до този момент от часа някой е работил. Мими издава звукове на мотоциклет, който набира скорост. Буби подсвирва, а учителката продължава с опитите да обясни разликата между звук и буква. Всеки е свободен да прави каквото иска – учениците  са в „рая” на забавленията или скуката – учителката в „ада”  на безсилието си.

Този урок е измислен. Той не съществува точно в този си вид, но той може да бъде и е факт там,  където:

  • Липсват установени правила за поведение на учениците;
  • Липсват воля и умения от страна на учителите да научат децата на дисциплина.

Какво е дисциплината? Според моите бивши ученици от V-б клас дисциплината е: „Да се спазват правилата.” По-голяма част от тях свързват дисциплината с конкретни изисквания от правилника за вътрешния ред в училище. Родителите на настоящите ми ученици  казват, че дисциплината е ред, но и успех. Първокласниците смятат, че дисциплината е:”Всичко, което трябва да правим в училище и у дома”.  Тълковният речник дефинира дисциплината като система от задължителни норми на поведение в някаква общност. Психолозите  свързват понятието дисциплина с понятието възпитание като смятат, че те (дисциплината и възпитанието) не се ограничават само в контекста на конфронтацията.

Аз свързвам дисциплината с думи  като: управление, ограничение, граници, отговорност, задължение, самоконтрол, разум, търпение, разбиране, уважение, любов, сила, намеса, научаване.

Посрещането на ученици в първи клас за мен винаги е период на професионално изпитание, на предизвикателството на новото. Казвам „довиждане” на едни деца, с които в продължение на четири години (по подобие на лисицата и Малкия принц на Екзюпери) сме се „опитомили”. Процесът на дисциплинирането ни е сближил и привързал. Разделям се с двадесет приятели и посрещам двадесет, може би бъдещи такива. Посрещам непознатите светове на новите си ученици, заедно с братята, сестрите, родителите и всякакви роднини от близкото им обкръжение и отново пред мен стои задачата:

  • Да примиря различията им, без да унищожа уникалността на всяко дете;
  • Да утвърдя система от правила, която да създаде предпоставка за пълноценен социален живот и ефективно обучение.

Училището е място за организирано обучение на много деца, но за да се научат те да четат, пишат, събират, изваждат и т. н., трябва най- напред да се репрезентират някои норми у учениците, за да се превърне то в предпочитано място за живот.

В този смисъл целта на моята разработка е да споделя някои практики, които се основават на положителното възнаграждение (похвала, подкрепа, насърчение, награда и др.), и които аз използвам за формирането на дисциплиниращо поведение у учениците от първи клас.

  • Децата постъпват в училище с различна степен на самодисциплина.
  • Тя е обусловена от:
  • Общонационалните  ценности;
  • Моделите в семейната среда;
  • Социалните компетентности формирани у децата в детската градина.

Училището се опитва да играе роля на регулатор на тази различна степен на самодисциплина, като насочва ученика да спазва някои условности в поведението си по време на учебните часове, в междучасията, в извънучебна среда с различни възрастни и деца. Приобщаването към новите норми на поведение в училище е дълъг и сложен процес, в който решаваща роля, според мен, има началният учител. За учениците в първи клас учителят е най-големият авторитет. Той е „героят” и „моделътза подражание. Децата му вярват безрезервно. Именно това доверие учителят може да използва, за да влияе върху цялостното поведение на учениците. Първите дни на съвместно съжителство са най-трудни. Заедно с децата се споразумяваме за следните неща:

  • Дежурство на учениците;
  • Посрещане на учителя;
  • Седене на чина;
  • Поведение в час;
  • Поведение в междучасието.

За бързото и безстресово усвояване на тези правила използвам:

  • Целенасочено наблюдение;
  • Своевременно откриване на желаното поведение у някое от децата;
  • Насочване на вниманието на останалите върху конкретни факти и дадености в това поведение;
  • Изразена подкрепа на добрите образци от учителя.

След като съм наблюдавала поведението на учениците в началото на часа се обръщам към класа: Деца, погледнете как са седнали Рали, Кало, Ани и Цвети на чина. Вижте изправените им гърбове, вижте краката и ръцете им. Но на мен най-много ми харесват лицата им. Погледнете ги! Очите им са вперени в мен, на устните им има усмивки. Приличат ми на птици, които са готови да полетят в страната на познанието. Благодаря ви за вниманието и желанието за работа, деца! Благодаря ви! За мен е удоволствие да работя с вас”. Посланието е произволно, но смисълът му на положителна подкрепа на усилията и постиженията и то в присъствието на другите деца от класа, ясно определя желаното поведение. След думите на учителя, няма ученик в класа, който да има по-мотивиращ пример за поведение. Одобряващото внимание на учителката се оказва определящо за последващото поведение. Всички ученици действително изглеждат, като готови за полет птици, пътешествието по учебните друми може да започне. (Приложение №1). Първокласниците са много чувствителни към оценките, които дава учителят. Особено силно е въздействието на критичните бележки в първата учебна година. Децата, обаче ги приемат като неодобрение и отхвърляне от страна на учителя, без значение по какъв повод, кога, пред кого и доколко основателно са направени. Затова аз се въздържам от използването им. В същото време положителните подкрепления вършат чудеса. Посоченият пример дава възможност на конкретните деца, в случая три момичета, да попаднат във фокуса на класното внимание, да станат „звездите” на деня  с положителен пример на някакво предварително заявено изискване. Похвалата на учителя им дава увереност, че това което правят е добро, че те са компетентни, че се справят и в същото време поведението им е модел за подражание  у останалите. Използването на положителното възнаграждение за мен е една от най-успешните практики за изграждане на система от задължителни и установени правила на поведение в класната общност. Когато дадена постъпка е последвана от одобрение, тя има по-голяма вероятност да се повтори, защото е допринесла за емоционалното удовлетворение на  участниците в нея. Чрез подкрепата, която учителят дава на конкретно поведение, той помага на учениците да се ориентират и мотивира социално поведение, което иска да утвърди.

Имайки предвид това, реших въпроса със сутрешното дежурство в училище. Обикновено сутрин децата пристигат в училище неразговорливи, бавно подвижни, дори раздразнителни. По-голяма част от тях са все още между съня и будуването. Отчитайки това състояние, не изисквам смяна на водата в кофичката, изпиране на гъбите и изчистване на дъската – обичайните дейности свързани с дежурството на учениците. (В първи клас все още имахме класни дъски от стария тип.) Тези дейности изпълнявам аз, още повече, че идвам в училище преди учениците и бързам да запиша някои задачи на дъската. В два от дните в седмицата обаче, нямам първи часове. Веднъж, идвайки за втори час, забелязвам, че водата е сменена, гъбите са чисти и строени на определеното място, дъската свети от чистота. Питам децата с тон, в който личи моето задоволство, кой е свършил това „добро дело”? Оказва се, че Надето, което идва малко по-рано от останалите деца в училище, е тази вълшебница, която се е погрижила за всичко. Надето „обира” всички „добри думи” на учителката в този момент. (Личният пример на учителката по отношение на жест, мимика, тон на гласа, са много важни, особено положително въздействие върху децата има използването на галените им имена). Освен устните похвали Надето получава и материална (картонче със сърце, което използвам, като стимул за успешна работа). (Приложение №2). Получава и специалните поздрави на останалите ученици под формата на аплодисменти. Ах, На дето!  То е най-важният човек в класа, поне до половината на учебния ден. След този случай на мен не ми се налага да върша работата на дежурните ученици. Класната дъска се почиства от този ученик, който идва по-рано от останалите в училище, независимо дали е дежурен. Това е избор на самите деца. В желанието си да дойдат преди останалите в училище, за да почистят дъската, децата започват да идват по-навреме, а не в последния момент. Няколко добри думи решават въпроса с две от правилата за организиране на учебната работа – подготовката  на класната дъска и  намаляване броя на закъсненията за първия учебен час. В посочения пример е забелязана конкретна постъпка. Тази постъпка е одобрена от авторитета – учителката  и по този начин може да се превърне в норма за поведение.

Друг подход, който дисциплинира учениците и способства за развитието на вътрешната им мотивация, и който аз често използвам, е включването на учениците в предварително „режисирани” ситуации. Ето един такъв пример. По време на междучасие предлагам няколко варианта за игра с топка на учениците. Казвам им, че през съответното междучасие, ако желаят могат да вземат топките и да играят футбол,, щафети и т. н. Докато децата играят, аз внимателно наблюдавам как се развиват отношенията между тях. „Улавям” желаните модели и след биенето на звънеца казвам: Деца, успяхте ли да си починете? Как се чувствате? На мен ми беше особено приятно да видя как играха Теди, Буби, Дани, Женя и Ива. Нека да излязат отпред.” Поздравявам ги като им стискам ръцете, а на останалите обяснявам моята постъпка:”През цялото междучасие те се забавляваха. Организираха се сами за играта „Топката пътува” и играха заедно без да се надвикват и спорят. Редуваха се да бъдат водещи, спазваха правилата на играта, не забравиха да приберат топката, а след това забелязах, че си измиха ръцете. За проявеното разбирателство и отговорност, предлагам да се строят в началото на колоната, когато тръгнем за закуска. Съгласни ли сте?

Такъв тип отношения към някаква постъпка прави забелязаните деца щастливи от похвалата и наградата. Следващия път те ще се опитат да повторят дейността, чрез която са получили внимание и са се почувствали горди и щастливи. Много е важно учителят отново да ги поощри. Другите деца следват примера им. Чрез повторението ще се формира модел на социално приемливо поведение. В процеса на различни преднамерени взаимодействия между учителя и неговите ученици, които са насочени към осъществяване на конкретни правила (задължения) могат да се изградят поведенчески модели. Моделите се превръщат в опори за развитието на самоконтрола и отговорното поведение. Стъпките за осъществяването им могат да бъдат следните:

  • Конкретна (провокирана или непреднамерена) ситуация от училищния живот;
  • Насочване на вниманието на учениците към нея;
  • Анализ на поведението на участниците;
  • Откриване на социално желаното поведение;
  • Положително стимулиране;
  • Емоционална удовлетвореност;
  • Системност на реагиране;
  • Избор на собствено поведение;
  • Формално дисциплиниране;
  • Съдържателно дисциплиниране и приобщаване на ученика към социума.

От съществено значение за успеха при изграждане на дисциплиниращо поведение у учениците е умението и търпението на учителя да изслушва учениците си и в неформална среда. Децата обичат да споделят различни неща, които са ги развълнували в ежедневието. Една от моите ученички Дани често издебва момент, в който да съм сама, идва при мен и въодушевено разказва какво е правила предишния ден с мама и татко, какво и е купила мама, как тя самичка е нарисувала картичка – подарък за учителката и какви интересни звезди е измислила. Добавя, че може да научи и учителката да ги рисува. Това са минути, в които се ражда привързаност и уважение. Ведрата атмосфера на общуване между учител и ученици е предпоставка за всичко друго, на което искаме да научим децата. Тя спомага за:

  • По-лесно приемане на училищните правила за поведение;
  • Приспособяване към изграждащите се взаимоотношения в клас;
  • Изработване на собствен модел на поведение.

 Формирането на различни желани „еталони” на поведение става ненасилствено. На детето  се дава възможност за избор на действие.

Когато след час по английски език, децата продължават да оцветяват картинките, които не са завършили в часа и не се приготвят за следващия учебен час, а часовникът неумолимо показва, че междучасието е към края и на моите призиви за почивка и приготвяне на учебниците за следващия учебен час, никой не обръща внимание. Говорейки спокойно, обяснявам:

„Деца, виждам, че ви е приятно да оцветявате, но сега имаме и други интересни неща за вършене. Предлагам ви два варианта за по-нататъшно продължение на работата.

Първият вариант е да дооцветите, а след това да продължим с четенето и писането по български език. Ако постъпим така, ще закъснеем и през междучасието ще ни остане по-малко време за игра на открито (на двора).

Вторият вариант е веднага да приберете тетрадките и учебниците по английски език и да завършите оцветяването в някое от следващите междучасия или у дома. Ако постъпим така и се подготвим бързо за следващия час, ще започнем и свършим по разписание и ще имаме повече време за игри на двора. Изберете как дапостъпите.”

Играта на училищния двор е едно от най-предпочитаните занимания на децата. Възможността за избор и собствен принос към такова положително преживяване веднага действа мобилизиращо и учениците бързо се приготвят за часа по български език. Посочените варианти за избор дават свобода на децата. Те сами избират как да постъпят. Предварително очертаното ограничение на междучасието, което е някакъв вид принуда и тя изисква преднамерено усилие от страна на учениците за изпълнение, е преодоляно и осъществяването на нужното в момента поведение, става за сметка на положителни емоционални преживявания, на осмислена в бъдещето награда.

Стимулиращо средство за малките ученици при формиране на дисциплиниращо поведение е и получаването на различни награди. Под награди имам предвид: устно изказани похвали, аплодисменти, изразена с жест радост, знаци за успех, извършване на любима дейност и др. (Приложение 3) Използвам и материални награди (картончета с любими герои от приказки, детски вестници, листи с преснимани текстове). Внимавам наградите да давам точно в момента, когато са заслужени и получаването им да е неочаквано за децата. Когато поведението, което съм желала да постигна се повтаря непрекъснато, аз преставам да стимулирам външно (чрез награди) децата или просто ги раздавам по-рядко, но задължително с елемент на изненада. Забелязвам, че учениците макар и да не  получават стимулите, продължават да се държат по определения начин, защото са свикнали със съответното поведение, защото това поведение им носи радост, носи удовлетворение от признанието на различни авторитети, защото засилва усещането им за компетентност и способност. Постъпвайки според предварително уточнените правила, децата знаят, че тяхното поведение ще се хареса на учителката и другите възрастни. Това ще издигне значимостта им сред останалите деца и те ще се почувстват приети и одобрени. Наградата е силно мотивиращо  средство, но с него не бива да се прекалява, за да не се стигне до подкуп и привидно дисциплиниране.

Някои възпитателни стратегии за  дисциплиниране на учениците в първи клас таблица

Някои възпитателни стратегии за дисциплиниране на учениците в първи клас таблица

За да проверя ефективността на описаните стратегии проведох диагностично изследване. Целта ми беше да изследвам в каква степен използваните стратегии на работа ще окажат въздействие върху социалното поведение на учениците. Използвах няколко метода: наблюдение, проекция, тест.Резултатите от измерването показаха, следните количествени стойности по отношение на отделните показатели:

                    • Изпълнение на домашна работа – 95
                    • Налични учебници и пособия – 95%
                    • Подготвени за часа учебници и пособия – 90%
                    • Готовност за започване на часа – 90%
                    • Излизания по време на часа – 85%

Познавайки възрастовите особености на учениците в началните класове, прилагайки система за положителни изживявания, когато се опитвам да науча детето да спазва определени правила на поведение, постоянство, воля и решимост аз постигам добри резултати в практиката си, но процесът на изграждане на самодисциплина и отговорност у учениците е постоянна величина и върху него влияят и други фактори като:

  • Отношението към правилата на поведение у другите учители и възрастни в училище;
  • Общата училищна политика;
  • Родителската съпричастност;
  • Обществените модели на поведение.

За добрите резултати значение имат и други възпитателни стратегии, които използвам (договаряне за приемане на правила; ”активни минути”; повторение; ролеви игри; изразяване на чувства и т. н.). Заслуга за тези резултати имат и родителите на учениците ми, с които поддържам и разширявам партньорството си.

Проблемите с дисциплината и поведението на учениците в българското училище са в пряка зависимост от културата и обществения манталитет на средата.  Докато навсякъде около себе си учениците виждат модели на поведение, които възпитават в неспазване на установени норми и ред, добрите практики на учителите  са само един възможен модел, който пожелателно би могъл да бъде приет.

Приложение 1:

Някои възпитателни стратегии за  дисциплиниране на учениците в първи клас Приложение 1

Някои възпитателни стратегии за дисциплиниране на учениците в първи клас Приложение 1

Приложение 2:

vuzpitatelni-metodi-priloxenie-2

 

Приложение 3:

vuzpitatelni-metodi-priloxenie-3-1 vuzpitatelni-metodi-priloxenie-3-2

Литература:

 1. Добсън,Д. Смелостта да възпитаваш.С., изд. „Нов човек”.

2. Съвременен тълковен речник на българския език.С., 1993.

3. Амонашвили, Ш. А. Здравствуйте, дети! М. , изд.”Просвещение” 1983.

Бонка Христова

ОУ „Иван Вазов”

гр. Силистра