от брой 4/2018г.

Technology training and entrepreneurship in the initial school for the development of reflexive abilities in students

докторант Ангелина Калинова – ТрУ, Стара Загора
проф. д.п.н. Георги Иванов – ТрУ, Стара Загора

Резюме: В публикацията представяме някои практически възможности за развитие на рефлексивни способности у учениците от началното училище. Обект на изследването ни е обучението по технологии и предприемачество в началното училище, а предмет – практически възможности за развитие на рефлексивните способности на учениците като важна стъпка към тяхното самопознание.
Допускаме, че чрез включваните в подходящи за възрастта на учениците дейности в обучението по технологии и предприемачество може да се развиват рефлексивните им способности, в това число: способност за самооценяване, за осмисляне и преценяване на собствената си дейност, за вземане на правилни решения и за правене на разумни избори.

Ключови думи: технологично обучение, рефлексивни способности, начално училище

Abstract: In the publication we present some practical opportunities for the development of reflexive abilities in elementary school students. The object of our research is the technology and entrepreneurship education in elementary school, and the subject – practical opportunities for development of pupils‘ reflexive abilities as an important step towards their self-knowledge.
We assume that by incorporating into technology and entrepreneurial education activities appropriate to the age of students, their reflexive abilities can be developed, including: ability to self-assess, evaluate their own activities, make the right decisions, and making reasonable choices.

Keywords: technological training, reflexive abilities, primary school

По въпроса за новото в учебните програми по този учебен предмет и в новите учебници е писано твърде много. Голяма част от проучванията сред учителите, които преподават този учебен предмет, показват, че новото бавно си пробива път. Тезите за превръщането на ученика в субект на обучението са трудно осъществими поради все още доминиращите в практиката на обучението знаниева и инженерна парадигми и характерните за тях императивен и репродуктивен подходи. Изграждането на качества на личността като инициативност, предприемчивост и отговорност, както и компетентностите от Европейската референтна рамка, изискват промяна на посочените подходи и намирането на нови ориентации за обновяване на обучението в началното училище. Тези нови ориентации трябва да доведат до отвореност на училищното обучение и до самоорганизация. Отвореността следва да се разбира като възможност и ученикът да се изявява като пълноправен субект в обучението. Известно е, че субект в своята дейност е всеки човек, който има възможност свободно да избира една от множество възможности за изява. В обучението по технологии и предприемачество изявата на ученика като субект може да се постигне като му се предоставят възможности да прави самостоятелен избор на учебно поведение на базата на алтернативи и в учебно съдържание, и в организацията на учебно-трудовата дейност. Наше дълбоко убеждение е, че без наличието на алтернативи, без възможности за избор не може да има свобода в педагогическата работа на учителя и в учебно-трудовата дейност на учениците. Ако тези условия не са налице, от една страна учителят сляпо ще се придържа към изискванията на учебната програма и обучението ще е „безадресно“, а от друга – ученикът ще е само в позицията на изпълнител и няма да може да изгради важните за нашето съвремие качества на личността – инициативност, предприемчивост, отговорност, стремеж към самоусъвършенстване и развитие.
Наличието на алтернативи в учебното съдържание, осигуряването на възможност за осъществяване на самостоятелен избор на активност от всеки ученик, са важните предпоставки за постигане на главната цел на учебно-възпитателния процес в началното училище – подпомагане личностното развитие на ученика, в това число:

– самостоятелно да мисли;
– ефективно да работи с информация (да търси, да избира, да анализира, да оценява, да организира, да представя, да пресъздава);
– да моделира, да проектира обектите и процесите (в това число чрез взаимодействие с другите);
– да проявява инициативност, да взема решения и да действа в непредвидени ситуации;
– да проявява предприемчивост и упоритост, да довежда работата си докрай (отговорно да реализира своите планове);
– да опознава себе си, силните си страни, да ги развива и да представя себе си чрез тях;
– да се учи как да се учи или да се учи цял живот (да овладява принципите на непрекъснатото самообразование).

Самоорганизацията е другата ориентация за обновяване на обучението. Тя задължава да се осъществи, чрез преход от хетерономия към автономия при управление на познавателното и практическото поведение на учениците. Преходът от цялостно управление на познавателно и практическо поведение на детето към самостоятелна изява и самоуправление е сложен. За успешното му осъществяване е наложително педагогическата дейност на учителя да бъде ориентирана към създаването на условия за самопознание. В основата му стоят рефлексивните способности. Това е едно от основанията за обект на изследването ни да определим обучението по технологии и предприемачество в началното училище, а за предмет – практически възможности за развитие на рефлексивните способности на учениците като важна стъпка към тяхното самопознание.

Допускаме, че чрез включваните в подходящи за възрастта на учениците дейности в обучението по технологии и предприемачество може да се развиват рефлексивните им способности, в това число: способност за самооценяване, за осмисляне и преценяване на собствената си дейност, за вземане на правилни решения и за правене на разумни избори.

Какво представляват рефлексивните способности?

Те са „…сложни личностни новообразувания, които откриват пред човека възможност да се самопознава и самооценява, да осмисля и преценява собствената си дейност, съзнанието, поведението, общуването си с околните и в резултат на това да взема правилни решения и да прави разумни избори.“(1., 457.) Като сензитивен период за развитието им се отбелязва начална училищна възраст (2., 157.).

Самооценяването е процес, който се осъществява и вън от училищното обучение, но в него то има не само конкретна предметна среда, но и възможност за сравняване на собствената оценка с оценката на другите. Включването на самооценяването в обучението е предпоставка за преодоляване на едно от най-често срещаните у учениците от началното училище нагласи да търсят одобрението на учителя за всичко, което правят. Това е своеобразна емоционална зависимост на ученика от оценяването и одобрението от учителя. Всеки ученик желае да получи одобрение, похвала, отлична оценка за извършеното в обучението. Всяка друга оценка се приема противоречиво. Често ученикът приема оценката за труда му като оценка за цялостната му личност. За да не се получава така е възможно в обучението да се дава свобода на ученика да самооценява себе си и да изразява свободно своята самооценка. Това може да стане под различни форми – словесни, графични и др. Подходящи са дейностите за свързване на самооценката с преживяванията – радост от успеха, удовлетворение, стремеж за по-добро представяне и др. Например на ученика още в първи клас може да му се даде възможност да изрази своята самооценка като оцвети един от емотиконите, изразяващи три различни състояния: – усмихнато лице – задоволство – висока самооценка; намръщено лице – неудовлетвореност – ниска самооценка и лице, изразяващо спокойствие – добра самооценка. Липсва емотикон, който да изразява отчаяние. Това е особено важно за малките ученици, защото несправянето с определена дейност не бива да се приема като неуспех на личността.
Известно е, че различните хора имат различно отношение към една и съща дейност. Така е и с малките ученици, затова е важно в обучението да се предоставя възможност всяко дете да мотивира самооценката си за извършената работа и за постигнатите успехи. За един ученик преодоляването на определено затруднение е велико постижение в сравнение с работата на друг ученик, който няма тези затруднения. Нужно е да се осигуряват условия за изява на всяко дете и да се уважават неговите усилия и успехи. За да се постигне това е наложително в обучението да се включват разнообразни индивидуални или групови дейности за учениците, за качественото изпълнение на които учителят е помощник, подкрепящ, консултант, сътрудник, но не и единствен оценяващ.

Много близко до условието, свързано с преодоляване на емоционалната зависимост от оценяването е условието за преодоляване на интелектуалната зависимост на учениците от управлението на учителя. Досега успяващите ученици чакат учителят да им каже какво да правят по-нататък, докато той се занимава с онези ученици, които не се справят със задачите. В живота не е така – никой не ни казва как да живеем. Защо тогава това да е непроменима училищна практика? Точно поради тази причина в обучението децата трябва да са в позицията на активни участници, а не чакащи указания и напътствия. Важните решения би следвало да се вземат от всеки и всеки да е отговорен за решенията си. Инициативността няма нищо общо с непокорството, с нарушаването на приетите правила. Инициативните ученици упорстват да осъществят своето решение. Нека да се използват предимствата на това упорство и учениците да се приучават както да вземат собствено решение, така също да го осъществяват и да доказват неговите предимства. Логично е от позицията на промените в обществото ни да си дадем сметка – кои са двигателите на обществения прогрес, кои са успяващите в живота – неинициативните, „покорните“ или „съпротивляващите се“. Не анархия, а стремеж към свобода и личностно себеутвърждаване, не високи изисквания, които обезкуражават и най-смелите, а точно обратното – окуражаващата среда, подкрепата от учителя, даването на обратна връзка, ученето стъпка по стъпка трябва да са част от практическите възможности за развитие на рефлексивни способности у учениците по технологии и предприемачество.

Самооценяването способства и за избор на варианти, чрез които ученикът най-добре би представил себе си. Това е основание в обучението да се създават условия, при които ученикът да определя кое е най-добро за него – кои от неговите качества са най-силни и те да бъдат обект на неговото внимание. Такъв е смисълът на дейностите по темата „Да се запознаем“ в първи клас. (3., 5.) Осъзнаването на ценността „най-доброто за мен“ е труден процес. Често корелацията между „искам“ и „успявам“ не винаги е балансирана поради характерната за възрастта на учениците импулсивност и стремеж към бърз успех. Това е основание в обучението да се включат дейности, чрез които да се изгражда по-цялостна представа за доброто – какво е добро за мен, но е добро и за другите. Съдържанието на дейностите по темата „Градина на доброто“ във втори клас предполага учениците сами да определят какво е добро – за всеки един от тях и за всички. (4., 5.)
Проявата на емпатия е важна стъпка към осъзнаването на доброто. Дейностите по темата „Благотворителна акция“ във втори клас обуславят възможността ученикът сам да определи как се чувстват хората, които ги е сполетяло нещастие и как може самият той да им е полезен. Иносказателно се поставя и въпросът можем ли да бъдем щастливи, ако край нас има страдащи – не само хора, а всички живи същества.
Осъзнаването на корелацията между „искам“ и „успявам“ може да се постигне, ако ученикът бъде поставен в позицията на човек, чийто сили и възможности не му позволяват да се справи сам, а за това му е нужна помощ, нужни са му партньори. С тях той трябва да се договори, да постигне съгласие и да осъществи екипно взаимодействие. Такова е съдържанието на темата „Светофар за решаване на спор“ и „Да постигнем съгласие“. Решаването на противоречието породено от различията в желанията на учениците не може да стане чрез императиви, заставяне и подчиняване, а чрез обсъждане, договаряне, постигане на съгласие. За това договаряне е нужно да се отстоява определена позиция, но и да се вземе решение как да бъдат удовлетворени очакванията и на другите участници в екипа, какъв компромис да се направи.
Осъзнаването на силните страни от всеки второкласник – „какъв съм“, „какъв искам да съм“ и „какво е нужно да съм това, което искам да съм“ се постига с дейностите по редица теми от учебното съдържание като: „Висяща украса“, „Медали за постижение“ и др.. Чрез дейностите, предвидени във втората тема се постига осъзнаване на представата на ученика за себе си, за най-силните му страни, чрез оценката на другите за него и за тях.

Колкото по-големи стават учениците и равнището на абстрактно-логическото им мислене става по-високо, толкова по-често се налага те да бъдат включвани в ситуации за осмисляне и преценяване на собствената си дейност, за вземане на правилни решения и за правене на разумни избори. Така например в трети клас е възможно да се търси съответствие между очаквано от всички поведение и индивидуалната оценка за него. Такава е насочеността на дейностите по темата „Лъчите на приятелството“. (5., 5.)
По темата „Дървото на успеха“ оценка за поведението на определен ученик се дава от всички ученици. Тази оценка е за доброто, което са забелязали в поведението на определен ученик и се изразява в писмен вид. Ученикът, който е направил добри постъпки, разбира за тях и чрез благодарността, изразена в специална форма – „Благодарствена записка“.

Като имат предвид собственото си поведение, учениците могат да направят оценка за него, но и от позицията на „странични наблюдатели“. По такъв начин самооценката придобива нова ориентация – оценка не само за резултатите от личната активност, но и оценка на самата активност. Дейностите по темата „Украса“ в трети клас предполагат учениците чрез предметни действия и символи да изразят оценката си за своите „искам“, „мога“ и „успявам“.

За изделието, което ще изработват те трябва да изберат цвят, който символизира една от тези думи. И не само това, а и ширината на лентата, която ще се образува от навиването на преждата, също показва каква е самооценката. Ако приемем, че детето е избрало с червен цвят да означи „искам“, ще направи с преждата такава ширина на лентата, която съответства на равнището на неговото „искане, желание, мотивация и т.н.“. До червения цвят може да сложи прежда с друг цвят и ширина, с която да означи своето „мога“. С прежда от трети цвят – ще означи своя „успех“. Това е самооценка и авторефлексия, изразени чрез предметни действия и съотношения (ширината на образуваните ленти).

За развиване на способностите на учениците да вземат правилни решения и да правят разумни избори са важни дейностите, в които се включват. Характерна особеност в обучението по технологии и предприемачество е различното разбиране за оценката на едно решение като правилно или неправилно. И ако в обучението по математика крайният резултат от решаването на определена изчислителна задача е точен критерии за успеха – например 2 + 3 = 5, то крайният резултат от дейностите по технологии и предприемачество не могат да служат като критерий за успех. Крайният резултат от практическата дейност на учениците не е мерило за техния успех. Целта на обучението по технологии и предприемачество не е свързана с изработването на определено изделие, а с новообразуванията, с измененията, които настъпват в личността на ученика. Образно изразено не е важен моделът на самолетчето, прасенцето, меченцето, а промените в личностното развитие на детенцето. Това разбиране обуславя възможността в обучението да се създават условия, чрез които всеки ученик да търси и да намира опори за личностна изява. Не е тайна, че познавателните, техническите и технологичните затруднения, които срещат малките ученици, както и затрудненията, произтичащи от общуването и взаимодействията в обучението, често са причина за съмнение в собствените сили и като следствие от това – отказване от започната работа. За вземането на правилно решение, за проявата на волевост, са нужни опори, нужна е подкрепа. Най-добрата подкрепа може да си я даде всеки ученик. Такава е насочеността на дейностите по темата „Игра за успокояване“ – четвърти клас. В игрова форма ученикът се запознава с различни стратегии за успокояване и вземане на правилно решение. Кои от тези стратегии ще приложи, в каква степен те могат да са му полезни, зависи от индивидуалните особености на всеки ученик. Важно е, че търсенето на опори за справяне с определена ситуация най-напред започва като се обръща внимание на силните лични страни. Ако те, като опора, се окажат недостатъчни, може да се приложат стратегии за търсене на помощ от други хора – съученици, учители, родители и т.н. В резултат от прилагането на включените в играта различни стратегии се провокира рефлексивното мислене на учениците, т.е. те се стремят да мислят за собственото си мислене и да оценяват кога то им носи ползи и кога не им помага. Това е особено важно при изграждането на конструктивни взаимодействия в паралелката или класа. Проявата на агресия е един от признаците за неревлексивно мислене – подчиняване поведението на негативните емоции и неосъзнаване на последиците. Развитието на рефлексивни способности в най-голяма степен обуславя възможността за самоуправление и самоорганизация в обучението. Създаването на нагласи у учениците предварително да се мисли, да се разсъждава, да се преценяват последиците (проиграване) и тогава да се действа е важен за обучението по технологии и предприемачество резултат. Нужно е чрез достъпни за възрастта им дейности малките ученици да се приучат да правят предположения, да ги проверяват във вътрешен план и тогава да вземат решение. По такъв начин се намаляват импулсивните прояви, а с това и агресивното поведение.

Изброените практически примери за развитие на рефлексивни способности у учениците от началното училище са само част от многообразните възможности за това. Всеки учител би могъл да използва проверен във времето свой арсенал от практически възможности. Важно е да подчертаем, че включените в учебниците практически дейности за развитие на рефлексивни способности биха могли да служат като ориентир за началните учители. Този ориентир ще е толкова по-надежден, колкото по-цялостно се познава проблема за включването на ученика като субект в обучението – една от възможностите за обновяване на училищното обучение.

Литература:

1. Десев, Л. Речник по психология. Изд. „Булгарика“, С. 2010., стр.457
2. Василев, В. Рефлексията в познанието, самопознанието и практиката. Изд. „Макрос 2000“, П., 2018.
3. Иванов, Г. А. Калинова Технологии и предприемачество. Учебник за първи клас. С. 2016.
4. Иванов, Г. А. Калинова Технологии и предприемачество. Учебник за втори клас. С. 2017.
5. Иванов, Г. А. Калинова Технологии и предприемачество. Учебник за трети клас. С. 2018.

Докторант Ангелина Ничева Калинова
Проф. дпн Георги Петков Иванов,
Тракийски университет,
Педагогически факултет