Ролята на изобразителното изкуство за развитие на емоционалните преживявания на учениците от началното училище

от списание „Начално училище“

гл. ас. д-р Димитър Балкански

ШУ “Епископ Константин Преславски”

 

През периода на начална училищна възраст кръгът от обектите на детското внимание се разширява, представите се обогатяват, натрупаните умения и знания стават предпоставка за художественото възприемане на действителността на едно по-високо ниво. Това е периодът на преминаването от света на детските игри, интереси и мечти към сложния и противоречив свят на качествени промени в житейския опит, в естетическите и в нравствените прояви на подрастващите. Особеностите в развитието на учениците, настъпилите промени, могат да се отнесат до четири главни области – начин на мислене, психическо развитие, естетически критерии за оценка на действителността и изкуството, образно отражение (грамотност и изразителност). По това време завършва и един етап от художествено–естетическото развитие и изобразителната подготовка на учениците.

Развитието на емоционалната сфера на учениците от началното училище се характеризира със следните тенденции:

  • преодоляване на импулсивността, т.е. съзнателно въздържане на учениците от непосредствени емоционални импулси под влияние на усвоени правила на поведение и осъзнати изисквания;
  • бърза смяна на емоционалните реакции под влияние на ситуацията, което води до неустойчивост в поведението им;
  • диференциране на емоционалното отношение и възприемчивост към различни страни от действителността и поява на предпоставки за развитие на нравствените, естетическите и интелектуалните чувства;
  • постепенна социализация на чувствата и преживяванията, които се предизвикват от социални мотиви – похвалата, положителната оценка, стимулират чувството на радост и емоционална удовлетвореност. По-висш израз на социализация на чувствата е развитието на типичните социално-нравствени преживявания: симпатия, съчувствие, съпреживяване, приятелство, които се проявяват в процеса на обучението при възприемането на разкази и романи за деца, театрални спектакли, филми, произведения на изкуството – обстоятелство, пряко свързано със специфичното обучение на учениците и натрупването на съответен емоционален опит;
  • проява на преживявания в резултат на собственото им мотивирано поведение или положителна оценка на продукцията от тяхната художествена дейност – удовлетворение, радост, задоволство и т. н.

Във всяко изкуство емоциите изпълняват и имат основна и решаваща роля. Невъзможно е явленията от действителността да бъдат пресъздадени по извънемоционален, единствено рационален път, както е невъзможно по този начин да се възприеме заложеният в художественото произведение замисъл.

Терминът емоция произтича от латинската дума “emoveo”, което означава вълнение, потресение. Eмоциите са особена група психични процеси и състояния, свързани с инстинктите, потребностите и мотивите на човека. Те отразяват значимостта на явленията за жизнената дейност на личността и постоянно оказват влияние върху тази дейност. Емоциите възникват винаги при конкретни поводи, т.е. те са конкретни, ситуативни и поради това са безкрайно разнообразни.

Емоционалните преживявания и чувствата на децата играят важна роля в живота им, в тяхното поведение, в начина на общуване, в познавателната и практико-изобразителната им дейност. В обучението по изобразително изкуство те изпълняват ролята на мотиви в процеса на възприемане и изобразяване на обекти и явления от действителността, при разглеждането и анализирането на достъпни за възрастта на учениците произведения на изобразителното изкуство. В някои ситуации емоционалните преживявания доминират над останалите мотиви и стимулират активността на подрастващите за изява на творческото начало в изобразителния процес. Без наличието на емоционално отношение към предмета на изобразяване, без създаване на емоционално-творческа атмосфера в обучението по изобразително изкуство, не може да се очаква от учениците интерес и желание за работа, което се отразява на качеството на техните творби.

Всеки вид изобразителна дейност (рисуване, апликиране, моделиране, художествено конструиране) в обучението по изобразително изкуство в началното училище е свързан с прояви на емоции и чувства от страна на децата. Успехите и неуспехите в учебно-възпитателния процес по изобразително изкуство пораждат у подрастващите положителни и съответно отрицателни емоционални приживявания. Първите стимулират активността на учениците за нови изобразително-творчески изяви, а вторите понижават желанието и мотивацията за подобна дейност.

От емоционалните преживявания по своеобразен начин се влияе настроението и поведението на учениците, тяхната активност и находчивост. Като устойчиво емоционално състояние те оказват положително или негативно въздействие над останалите преживявания и от там на изобразителната дейност.

Източници на настроение могат да бъдат успехите или не особено сполучливите изобразителни резултати, похвалите или негативната оценка (направена по деликатен начин и никога за назидание), моментното физическо състояние, самочувствието и др.  За постигане на по-качествени резултати, за стимулиране на изобразително-творческата активност на учениците учителят организира и провежда учебното занятие така, че всяко дете да участва с желание при неговото осъществяване.

За създаване на подходяща емоционално-творческа атмосфера в обучението по изобразително изкуство учителят може да използва да комбинира различни средства в зависимост от условията за работа:

  • осигуряване на разнообразни материали и пособия, като се има предвид предстоящия вид изобразителна дейност – рисуване, моделиране, апликиране или художествено конструиране. Материалите за онагледяване трябва да са с естетически и художествени качества: ученически творби, дидактични табла, репродукции на произведения на изобразителното изкуство;
  • подреждане на обстановката в кабинета по изобразително изкуство (класната стая) по нов и нестандартен начин във връзка с провеждане на изобразителна дейност в ситуации (житейски, студийни, фантазни);
  •  прилагане на подходящи методи и похвати на обучение, с помощта на които мотивирано поставя тематичната задача, ръководи самостоятелната работа на учениците и оценява получените изобразителни резултати.

Емоционалните преживявания на учениците от начална училищна възраст оказват силно въздействие върху обогатяването на образните им представи, върху развитието на мисленето и активизирането на въображението им. Тези преживявания са особено силни и емоционални при общуването на учениците с произведенията на изобразителните изуства. Запознаването с творбите се осъществява преди всичко чрез разглеждане на репродукции (албуми, диапозитиви, списания и др.), но посещенията на изложби, музеи, галерии, ателиета на художници допринасят за непосредственото възприемане на художествените произведения от учениците и по-пълния и емоционален контакт с тях.

Възприемането и общуването с произведенията на изобразителните изкуства изисква висока интелектуална подготовка и проява на силна емоционална чувствителност от страна на учениците. Имайки предвид специфичните възрастови особености на децата, техния опит, познания и разбиране, е необходимо учителят да се съобразява с това при подбора на произведенията на изобразителните изкуства. Същевременно педагогът е длъжен постепенно да насочва учениците към стойностните ценности в изкуството, към художествено-естетическата, познавателната и нравствената стойност на разглежданите произведения.

Цветовете в произведенията на изобразителните изкуства предизвикват значително по-сложни емоционални състояния в съзнанието на учениците. Тяхното въздействие надхвърля границите на непосредствените усещания, а колоритните съчетания в тях предизвикват богата гама от преживявания и емоции. Цветовете се асоциират с разнообразни оопределения: червен – активен, енергичен, възбуждащ; жълт – весел, привлекателен, ободряващ; оранжев – жизнерадостен, пламенен; зелен – топъл или хладен, спокоен, предразполагащ към размисъл; син – нежен, сантиментален или сериозен и т.н.

Подобни определения могат да се срещнат и за зрителните въздействия на линиите при общуване на учениците с произведенията на изобразителните изкуства: отвесна линия – стремителна активна; хоризонтална линия – пасивна, успокояваща; начупена линия – нервна, драматична.

Познаването на психофизиологическите въздействия, които оказват върху учениците различните изобразителни елементи (цвят, линии,форми и др.) на художествения образ, придава на въздействието им върху тях по-голяма емоционално-изразителна сила.

Обсъждането на получените изобразителни резултати (конферанс) на учениците е мощно средство за стимулиране на техните положителни емоционални преживявания. Одобрителната оценка е особено важна за учениците, естествено обоснована и представена пред целия клас от учителя. Качественото изпълнение на поставената изобразителна задача носи на учениците позитивни чувства на задоволство,  удовлетворение и успех от добре свършената работа, повишава самочувствието им, стимулира ги за по-нататъшни изобразително-творчески успехи. Конферансът поддържа и разширява интереса на учениците към изобразителната дейност, чрез него се изтъкват допуснатите от тях неточности и слабости, предоставя се възможност децата сами да анализират и оценяват творбите си от определени позиции по конкретни показатели.

Ефективността на учебно-възпитателния процес по изобразително изкуство би се намалила, ако пред учениците се планират прекалено много изисквания, условие, което води до претоварвания и намаляване на интереса им към учебния предмет. Изискванията най-често се отнасят до композиционното, цветовото, графичното или обемно-пластичното решение на детската творба, до начина на изграждане на формата, до използването на цветовете като изразно средство, до материала за работа или техниката на изпълнение.

Незадоволителните изобразителни резултати на учениците понижават емоционалния им тонус и могат да ги подтиснат и обезкуражат, да намалят желанието им за изобразителна дейност. Ако в тази дейност липсва познавателната страна, учениците бързо загубват интереса към нея. Ролята на учителя е в това системно да изгражда и развива такива качества у своите възпитаници, които осигуряват устойчивост на интересите им  в осъществяването на изобразителната дейност. В обучението по изобразително изкуство това означава да се намери правилно съотношение между емоционалното познание, рационалното познание и изобразителната дейност. Това съотношение е различно и зависи от възрастта, от индивидуалните особености на ученика, от равнището на неговата изобразителна подготовка, възможностите за контакти с произведенията на изобразителното изкуство, както и от умението на учителя да осъществява правилно и пълноценно учебно-възпитателния процес по изобразително изкуство.

В дейността на учениците при участието им във формите на извънкласна и извънучилищна изобразителна дейност (кръжоци, студия, школи и др.) се забелязват различни емоционални преживявания на съществуващите в психиката им вътрешни противоречия и конфликти. Ролята на педагога включва и подпомагане на детето в разрешаването  вътрешните му противоречия и конфликти (несигурност, безпокойство, поява на съмнение и неувереност, дисхармония, страх, отчаяние, безнадежност и др.), разрешаване, което води до проява на положителни емоционални преживявания – увереност, решителност, оптимизъм, радост, доверие в себе си, въодушевление в правилността на решението на изобразителната задача и др. Личностни качества като компетентност, авторитет, организаторски умения само биха улеснили педагога, който организира извънкласната изобразителна работа на учениците, и биха подпомогнали неговата работа за формиране и развитие на изобразително-творческите им способности и за проява у тях на положителни емоционални преживявания.

Друг вид учебна извънкласна форма на творчество, която формира положителни емоционални преживявание, е пленерът. В тази форма учениците осъществяват по-тесни и непосредствени връзки със заобикалящата ги действителност, поощрява се тяхната творческа активност и самостоятелност.  Целта на пленера е да съдейства за изграждането на личности, способни да прилагат естетическо отношение и усет във всяка област на обществената практика. Учениците рисуват от натура различни обекти от околната среда, събират изобразителен материал за бъдещи творчески изяви. Пленерът е форма за интензивна социализация на учебния процес извън училище, като ученици и учители се опознават по-добре, отделя се повече време за творчество, обсъждат се рисунки, дискутират се проблеми, посещават се природни и културно-исторически забележителности. За съжаление, пленерът е задължителна учебна практика само за паралелките с разширено и профилирано обучение по изобразително изкуство в общообразователното училище.

Едно от ефективните средства, които могат да се използват за развитието на емоционалните преживявания на децата в учебно-възпитателния процес по изобразително изкуство, са провеждането на еднодневни екскурзии, наситени с емоционални игри и естетически наблюдения. Те имат за цел да се обогатят детските възприятия и образни представи, впечатления и емоционални преживявания с оглед осъществяването на конкретна изобразителна задача. Възпитанието на емоционално-естетическа възприемчивост към красотата в природата и обществената среда зависи от умението на учителя да насочи вниманието и емоциите на децата към естетическите особености на наблюдаваните обекти и явления от действителността – хармонично съчетаване на цветовете, правилни пропорции, различна фактурност, обемни форми, пространствени явления и т.н. В този случай определено може да се твърди, че природната среда представлява неизчерпаем източник, вдъхновител, средство за стимулиране на емоционалните преживявания на учениците за творчески изяви.

Когато се изявяват в детски изложби и конкурси, учениците не само общуват с изобразителното изкуство и придобиват художествена култура, но и разгръщат изобразително-творческите си способности, изграждат в себе си естетическо и емоционално отношение към действителността. От съществено значение за това са срещите и разговорите с художници, както и наблюдението на красиви обекти и местности.

Психологическата характеристика на детето в начална училищна възраст позволява резултатно и положително въздействие върху емоционалната му сфера, а обучението по изобразително изкуство разкрива благоприятни възможности за формиране на емоционално и естетическо отношение към действителността. Развиването на емоционална рефлексия на учениците към прекрасното в изкуството и в живота, на богата чувствителност е необходимо и сигурно средство за по-нататъшното им нравствено и художествено-естетическо възпитание.

 

Литература

  1. Десев, Л. Психология на учебния процес. С., 1993.
  2. Димчев, В. Развитие на художествено изобразителната дейност. Н.П., С., 1977.
  3. Димчев, В. Изобразително изкуство – Методика. Просвета, С., 1993.