от списание „Образование“, бр. 3 от 2012 г.

ВЪЗПИТАНИЕ

Рискови и протeктивни семейни фактори за възникване на зависимости в юношеска възраст

 

Юри Кацаров – клиничен психолог, семеен консултант

 

В началото ще посочим няколко факта от доклада на Световната Комисия за политиката за наркотиците за месец юни 2011 година. Според него най-голямо нарастване употребата на хероин в световен мащаб с 34.5% (от 12.9 млн. на 17.35 млн. потребители) за периода 1998-2008 г. В същия източник според оценка па независими експерти хероинът е най-рисковия и умрсждпщ наркотик, следван от кокаинът, бензодиазепаните, канабисът и LSD,

Употребата на психоактивни вещества е социален феномен с изключително важно значение за всяка страна по света. Ефективната превенция на този феномен не би била възможна без добро познаване и отчитане на рисковите фактори за възникването на зависимости изобщо. Без подобно познаване не би било възможно и определяне на рисковете от формиране на тежки и най-вероятно инвалидизиращи зависимости към психоактивни вещества. В настоящия материал са представени семейните фактори, доп­ринасящи за риска от възникване на зависимости. Злоупотребатата с веще­ства е резултат от сложно взаимодействие между индивидуални, семейни, партньорски, обществени и социални фактори (Служба на ООН за контрол на наркотиците и предотвратяване на престъпността 2000).

1.  Фамилната история на злоупотреба с наркотици и зависи­мости значително повишава риска от такива проблеми между членовете в семейството (Madianos и др., 1995 г.; Wester-Meyer и Neider, 1994и 1996). Същият модел се наблюдава при злоупотребата и зависимост с алкохол (Curran и др., 1999; Jauhar и Watson, 1995). Въпреки, че генетиката играе съществена роля при алкохолна (Bierut, Dinwiddie и Regleiter, 1998) и наркотична зависимост (Tsuang и др., 1996 ), семейната среда има важно значение и при насърчаване за употреба, и за предпазване от зависимост от вещества. Поради ограниченията на изследователските проекти, много от тези констатации са корелационни а не причинно-следствени.

2. Физическо н сексуално насилие върху децата. Въпреки че голяма част от изследванията са ограничени в дизайна (например, ретроспективен дизайн, клинични проби), детското малтретиране изглежда е рисков фак­тор при възникване назависимости. Жените, които са с физически и/или сексуално насилвани, като децата са изложени на риск от злоупотреба с алкохол като възрастни (Langeland и Hartgers, 1998; Rice и др., 2001), но доказателствата за мъже са противоречиви (например, контраст Galaif и др., 2001 и Langeland и Hartgers, 1998). Сексуална злоупотреба в детството може също да увеличи’риска от злоупотреба с наркотици сред подраства­щите жени (Jarvis, Copeland и Walton, 1998). Tracey Jarvis и др. допускат, че употребата на наркотици може да бъде опит да се самолекува емоционалната болка, свързана е насилие.

3. Семейни пагласи и практики за наркотиците При допускането, че влиянията на референтната група са важни за обяснението на употребата на вещества сред младежда (Line и др., 2001), семейните нагласи и практики са значителни. И по-специално сред младежи испано/латино американци, родителите са по-влиятелни от връстници (Coombs, Paulson и Richardson, 1991). Нагласите на членовете на семейството за употребата на вещества оказва влияние при използването на наркотични вещества от младежите. Например, едно изследване на домакинствата от 1997 г. за използването на медикаменти, показва, че в младежката възраст от дванадесет до седемнайсет, младежи, които знаят, че родителите им ще бъде „много разстроени“ от тяхна употреба на марихуана, цигари и алкохол, съобщават за най-ниска употребата на тези вещества през последната година (Lane и др., 2001). По същия начин, протективните влияния на строгите санкции на семейството при употреба на алкохол намалява употребата на това вещество сред момичетата в Унгария (Swaim, Nemeth и Getting, 1995). Нивото на влияние изглежда се разширява ча братята и сестрите. В едно проучване в Канада, употребата на наркотици от голямото дете има доминиращо влияние, в сравнение с употребата на исихоактивни вещества от родителите при младежи (Boyle, 2001).

4.  Проблемни семейни и партиьорски отношения. Семейните и партньорските конфликти водят до увеличаване на риска от употреба на наркотични вещества. Национално проучване на домакинствата в САЩ установява, че юноши, който заявяват влизането в конфликт с родителите си поне няколко пъти седмично, е по-вероятно да са използвали марихуана през последната година, отколкото тези, които твърдят, че са в конфликт с родите­лите си от веднъж седмично до веднъж месечно (Lane и др., 2001). В международен план семейни конфликти и по-ниски нива на възприемане грижите от страна на семейството увеличава риска за подрастващите от наркоупотреба (Al-Unrran, Mahgoub и Qurashi, 1993;Nappo, Galduroz и Noto, 1996; Swaim, Nemeth и Getting, 1995). Брачните и семейни конфликти увеличават риска за възникване на алкохолна зависимост сред жени в Загреб (Breitenfeld и др., 1998). Над три четвърти от 100 мъже с потвърдена злоупотреба с алкохол в Шотландия я приписват на семейния провал или на неглижирането отстрана па семейството на техния проблем (Jauhar и Watson 1995).

5. Семейната структура. Изследванията на семейната структура по целия свят откриват, че при младежите, които живеят с двамата биологични родители, е значително по-малко вероятно да се използват наркотични ве­щества, или да се съобщава за проблеми с тяхната употреби, за разлика от тези, които не живеят с двамата си родители (Challier и др., 2000; Johnson, Hoffmann Gerstein, 1996). Въпреки това, само семейната структура не може да обясни злоупотребата с наркотични вещества. Характеристиките на тези семейни структури предлагат някои насоки. Например, момчета, за които се грижат основно майките и чиито бащи са зависими от психоактивни ве­щества, са изложени на повишен риск от злоупотреба с наркотици, но това вероятно се дължи и на пренос на генетичен риск и липсата на ресурси за ефективно родителство от страна на самотни майки (Tarter и др., 2001 ). Изследвания в Бразилия и Саудитска Арабия са отбелязали, че качеството на семейните отношения е по-важно от структурата в обясняването па употребата на наркотични вещества (Al-Umran, Mahgoub и Qurashi, 1993; СагуаПюидр., 1995).

6. Смущенията в семейния жизнен цикъл изглежда характеризират повече домакинствата с един родител. Нестабилна семейната среда (т.е. отсъствието на бащата, единия или двамата родители, които са имигрирали, или смъртта им) е свързано с употребата на наркотични вещества според национално представително проучване сред младежите в Гърция (Madianos и др., 1995). При бели не-испано/латино и афро-американците при промяна в семейството (напр, тези, които променят от двамата родители в семейството па самотни родители по време на изследването) са имали най-високите нива на употреба на психоактивни вещества в сравнение с другите групи в нача­лото на изследването (Gil, Vega и Biafora, 1998). Освен това, влошаването на семейната среда по-силно влияе започването на употребата на наркотици сред испанци/латино имигрантите, отколкото сред неимигрантите в Съе­динените щати. Сред афро-американците семейната структура и средата са с най-слаб ефект върху използването на наркотици. При афро-американски младежи под грижите на майките им или други възрастни членове па семейството, са с най-нисък дял на начално употребяващи наркотици (Gil, Vega и Biafora, 1998). По този начин, семейната структура, заедно с характеристиките на семействата, изглежда оказва влияние за възникване употребата па психоактивни вещества. Необходими са още изследвания за качеството на отношенията в рамките на семейните структури и на времето за началото на използване на нарковещества сред младежите с различни семейни (Johnson, Hoffman, и Gerstein, 1996).

II. Протективхште семейни фактори намаляват риска за нар­котичната употреба за юношите и младежите. Както могат да поставят членовете на семейството в риск от злоупотреба с вещества, те също могат да бъдат и предпазващи. Както се отбеляза по-горе, домакинствата с двама родители се проявяват като защитни.

1. Високото ниво на възприема на подкрепа от членовете на семейството изглежда предпазва срещу използването алкохол от младежки (Foxcroft и Lowe, 1991) и употребата на наркотици сред испанци/латино (Frauenglass и др., 1997) и афро-америкапците (Sullivan и Farrell,1999).

Изследователите откриват, че /2./ ефективните семейни отношения (например, въвличането на семейството и комуникациите, проактивното управление на семейството, или привързаността към него) предпазва срещу въвличане в юношески расови и субкултурни групи употребяващи наркотици (Carvalho и др., 1995; Stronski и др., 2000; Williams и др„ 1999). Освен това положителният ефект на подкрепа на семейството по време на юношеството изглежда дълготраен. Голяма подкрепа на семейството и свързване по време на юношеството прогнозира по-малко проблемна употреба на алкохол в зряла възраст (Galaif и др., 2001). В семействата със злоупотребяващи наркотични вещества родители също може да имат влияния, които предпазват от наркоупотреба.

Едно проучване показва, че /4./ въздържанието от наркотична употреба на по-голям брат и силна привързаност към родителите, води до намаляване употребата на наркотици сред по-младите братя (Brook, Brook и Whiteman, 1999). Най-общо казано, рисковите и защитните фактори показват, че семейните отношения имат значително влияние върху наркотичната злоупотреба и зависимост. Все пак изследванията но е достатъчно развити, за да посочат кой или каква част от тези за­щитни фактори са необходими за намаляване на риска. Има различия между групите и по отношение на времето/етапът на тяхната важност ча предотвратяване или намаляване на риска (Gil, Vega, и Biafora, 1998).

Считаме, че настоящия материал може да бъде в помощ на практикуващи психолози и педагози при регистрирана употреба на марихуана и/или синтетични наркотици/екстази и амфетамини/при юноши за оценка на риска от възникване на зависимости като част от едно комплексно изследване /с индивидуални интервюта и личностови въпросници/.

Препоръчваме сумиране наличието на всеки от посочените рискови фактори и съответно редукция за присъствието на всеки протективен се­меен фактор. В получения след калкулацията резултат да приемем краен резултат по висок от 3 като индикатор за изразен, а над 4 висок риск за възникване на зависимост.

Като елемент от цялостната превенция в случаите с изразен и умерен риск за формиране на зависимост от изключителна полза могат да бъдат насочванията за семейни психологически консултации.

Литература:

  1. Полнарева Н. Михова 3. 1995, Юношеската криза като индикатор на семейна дисфункция.
  2. Heinz A., Wu A., Witkiewitz K., Epstein D., Peston K. 2009. Marriage
  3. and relationship as predictors of cocaine and heroin use. Addictive behaviors.
  4. Herbert M. & Harper-Dorton K. 2002, Working with Children, Adoles-centsq, and their Families, UK
  5. Kaufman, Е„ and Kaufman, P. eds. 1979. Family therapy of drug and alcohol abuse. New York: Gardner Press.
  6. Shand E, Dcgenhardt L., Slade Т., Nelson E. 2010. Sex differences amongst dependent heroin users: Histories, clinical characteristics and predic­tors of other substance dependence. Addictive behaviors.
  7. www.drugabuse.gov
  8. www.nida.com