Дарина Цонкова

от брой 3/2020 на сп. „Детска градина Училище“

Възможността за създаване на мотивация и активност в децата билингви и техните родители е особено актуална и значима тема, която следва да намира все по-голямо приложение в работата на учебните заведения, особено в райони с концентрация на деца билингви. Ателието, като една от възможностите в тази насока следва, да се разглежда като способ, посредством който е възможно да се изградят редица положителни връзки, въздействия, впечатления, да се формират положителни нагласи, както в родителите, така и в самите деца, като се обогати техния опит, представите им за възможност за съвместно участие във възпитателния и образователен процес.

Във връзка с актуалността и значимостта на поставения проблем е съществено и изследването на Невин Барук, която подчертава условията, в които се осъществява съвременния образователен процес и преди всичко процесите на глобализация и интеграция:
„Свидетели сме на един интензивен процес на глобализация на общественото развитие, основана на идеята за целостта и независимостта на света. Демократизирането и хуманизирането на обществото изисква да се приложат максимални усилия за даване на равен шанс на всяко дете за качествено обучение и пълноценно развитие.“ [1].

В тези динамични процеси, обхващащи всички сфери на обществения, включително образователния и възпитателния живот, вниманието към необходимостта за създаване на възможности за взаимодействие в насока формиране на активност и мотивация в децата билингви и техните родители е действително съществена и необходима.

Какво обаче може да бъде мястото на ателието в тази насока? Изхождайки от публикациите на Витанова [2] и от натрупания личен опит основните черти на ателието, във възпитателния процес могат да се класифицират по следния начин:
– възможност за провеждане на опитна работа;
– възможност за експериментиране;
– възможност за изграждане на умствени умения;
– възможност за допълнително осмисляне на образи, знания;
– възможност за превръщането на знанията в средство за интелектуално опериране и осмисляне на обективната действителност;
– възможност за усвояване на нови знания;
– възможност за прилагане на самостоятелни действия от страна на детето;
– възможност за изграждане на собствени за детето (и родителя) възприятия, представи, нагласи;
– възможност за осмисляне на понятия, действия, процеси;
– възможност за самостоятелно детско „изследване” на средата и процесите, които протичат в нея;
– възможност за изграждане на практически знания, усвояване на практически действия (умствени и физически);
– възможност за използване на определени действия и демонстриране на тяхното пренасяне в реални житейски ситуации и др.

Погледнато от чисто практическа гледна точка обаче ателието като възможност за създаване на мотивация и активност в децата билингви и техните родители трябва да се разглежда във връзка със своето тематично многообразие. То може да се прилага за опоз-наването на околния свят, на природата, на отделни обекти – вода, растителен, животински свят, занаяти и др.

Същевременно същественото е, че чрез така осъществяваните ателиета става възможно по-силното, многообхватно приобщаване към възпитателния и образователен процес както на самите деца билингви, така и на техните родители, които оценяват положително всяка страна в работата с техните деца и възможностите за тяхното развитие и изграждане като пълноценни личности, бъдещи участници в обществения живот.

Следващият важен въпрос, във връзка с поставения проблем е защо е необходимо освен търсеното въздействие над децата билингви, да се търсят и точки на взаимодействие с техните родители. Този въпрос стои като задача пред цялата образователна система. Това се дължи на факта, че учебното заведение, включително детската градина, макар да се доближава до семейството, не може да го замести [3]. Друг аргумент в тази насока е, че детската градина и семейството трябва да работят заедно, съвместно, с общи усилия, причината за това е, че и семейството и детското заведение са отделни части на едно единно цяло, а именно изграждат социализиращите фактори, около детето, които са съществени за преодоляване на сложните възпитателни проблеми в обществото. Следователно детската градина, съвместно със семейството на детето, формират „единна възпитателна система“ [4].

Следователно чрез изграждането на различни тематични ателиета в детската градина става възможно, да се въздейства не само върху самите деца билингви, но и върху техните родители, като се способства изграждането в тях на определена активност и мотивация за сътрудничество, за положително оценяане дейността на детската градина и въздействието над техните деца на възпитателния и образователен процес, като това на един по-късен етап би могло да подпомогне и взаимодействието родители – училище и склонноста за осигуряване на достъп на децата до образователната система, тъй като към момента бариерите, които се очертават в тази насока изхождат именно от страна на родителите и семейната среда.
В тази насока е съществен и извода, направен от Дичевска:

„Теоретичното проучване и и изследване на сътрудничеството между детската градина и семейството неоспоримо доказва актуалността на взаимодействието между тях. И независимо на големите възможности на семейството като възпитателен фактор, водещата роля в това взаимодействие се пада на детската градина като държавна институция“ [3].

Всичко това показва, кожо съществено значим е поставеният проблем по прицип, а когато в центъра му са поставени именно децата билингви и техните родители неговата актуалност и значимост нарастват още повече.

Съществено е разбирането, че в процеса на изграждане на мотивация и активност при децата билингви кадрите от образователната система често се сблъскват с редица трудности — езикови, етнически, поведенчески и др. Чрез използването на ателието като форма за изграждането на детската активност и мотивация при билингвите, тези бариери постепенно могат да бъдат преодоляни при това твърде успешно, с избягването на редица неблагоприоятни влияния, впечатления и др., като същевременно всичко това въздейства по един много по-силно емоционален начин върху самите деца, като им позволява да видят света по нов начин, да изградят свои виждания, да преминат стените, в които се сблъскват от неразбиране, като същевременно в този сложен за тях процес бъдат подпомогнати от своите родители и учители, като хора, които се отнасят отговоро към тях, разбиращи ги, уважаващи ги и преди всичко стремящи се да им позволят да формират свои собствени нагласи, чувства, да възприемат сами околния свят, в който живеят и др.
Изложеното показва, колко значим е поставеният проблем, кожо необходимо е неговото прилагане в практиката, като чрез него става възможно да се подобрят редица връзки, сред които:
– учител – дете;
– дете – дете;
– дете – родител;
– учител – родител.

 

По този начин ателието се превръща в способ, метод за създаване на една положителна среда за работа с деца билингви, с активното участие на техните родители, от което „печеливши“ се оказват преди всичко децата, като най-ценното, което имаме и към които трябва да се отнасяме с необходимото разбиране и готовност за сътрудничество.

Използвана литература:
7 [1] Барук, Н. Мотивацията на 4-5 годишните деца-билингви за овладяване на книжовния български език; сп. Дом, дете, детска градина; бр. 6/2007 г.; стр. 27
[2] Витанова, Н.; Активността на детето в детската градина; Просвета; София; 1994 г.; стр. 237
[3] Дичевска, С; Учители и родители – заедно; Сп. Предучилищно възпитание; бр. 9/2007 г.; стр. 24
[4] Дичевска, С; Учители и родители – заедно; Сп. Предучилищно възпитание; бр. 9/2007 г.; стр. 25
[5] Дичевска, С; Учители и родители – заедно; Сп. Предучилищно възпитание; бр. 9/2007 г.; стр. 27