към книгата Архивирането в образователната система

Ние често говорим за безбройните писмени памет­ници, които са унищожени, разпилени или разграбени. Но причината за изчезването и загубата на големия брой писмени документи-доказателства за нашето минало се крие не само във външни, обективни фактори. До голяма степен тази причина трябва да търсим в нашето отношение към тези писмени паметници. Този въпрос е актуален и днес, защото все още у нас и до сега не са поставяни напълно сериозно за цялостно разглеждане въпросите за архивното дело, за събирането, проучването, запазването и обнародването на онези архивни документи, които миналото все пак ни е оставило.

Нашето съвремие е съпроводено с нови методи на работа, днешните документи са извънредно разнообразни по форма, съдържание, техника и начин на възпроизвеж­дане, което неизбежно променя състава и общия вид на съвременните архиви. Разновидностите в новите съвременни архивни материали налагат и особено съхра­нение, а и много от тях трябва да бъдат обособени 6 специални архиви и дори в нарочни хранилища.

Една от големите отговорности е свързана е извършването на експертиза на научната и практическа ценност на документите с оглед на тяхното запазване или унищожаване, защото въпросът за запазването на архиви. архивните материали, е които ще eu служи бъдещето е много сложен.

В съвременните училища, детски градини и обслужващите звена са въведени нови методи на работа, броят на архивните документи се увеличава и то с нови документи от непознат до сега вид. Електронно изчислителната техника вече ни дава много големи възможности за съхраняване и предаване във времето на документната информация.

Не е обърнато много внимание от нашето законо­дателство за устройството на архивното дело у нас и особено за устройството на архивите при отделните учреждения —училища, детски градини и обслужващи звена. В това отношение много от директорите на просветни звена действат така, както сметнат за нужно, дори и по важните въпроси за запазване или унищожаване на документи и материали. Хронологията е също слабо застъпена, което поражда необходимостта от същевтвуането на изчерпателно и пълно ръководство по хронология. Необходимо е да бъдат разработени правила относно издаването на архивните документи. Трябва да ce изработятнарочни норми относно запазването и унищожаването на архивните материали от нашата съвременност, трябва да се помисли за определянето на известни срокове за преминаването на документите от текущото деловодство към архивите. Може би е редно да бъде поставен и въпросът за практическата уредба на нашите архиви. Това са преди всичко въпросите за класификацията на архивните материали, за систематизацията, за описването, чрез съставяне на описи, обзори, инвентари, пътеводители и др. Всички тези въпроси трябва да бъдат решени практически първо от архивните единици в отделните наши архивохранилища, от архива на всяко училище, детска градина или обслужващо звено.

Един от най-важните въпроси касае експертизата на научната и практическата ценност на документите, с оглед на тяхното запазване или унищожаване. Как да бъде извършена научната експертиза в конкретното учебно или детско заведение, самата процедура по нейното реали­зиране тази материя е подробно разгледана на стра­ниците на настоящата книга.

Колкото повече се развива науката, толкова повече нарастват изискванията към архивистиката в теоретичен и практически план. В архивната теория и практика съществуват множество въпроси, които би следвало да бъдат разрешени. Необходимо е да се изясни въпросът за състоянието на архивното дело в България и в т.ч. колко са архивите на училищата, детските градини и обслуж­ващите звена, какъв е техния състав, каква е тяхната организация2 и много други. Убедени сме, че голяма част от директорите на просветните звена не биха могли да отго­ворят на въпроса и не притежават пълни сведения за състава на архива в поверените им учебни или детски заве­дения. Необходимо е да не се пренебрегват и въпросите за инвентара, описите, пътеводителите и други подобни помагала, които биха улеснили използването на архивните материали. Като съзнаваме важността на архивите като хранилища на документи, трябва неотложно да си поставим въпроса за онези задачи, които сме длъжни да изпълним, за да подобрим състоянието на архивите в учебните и детските заведения.

Твърде малко са книгите и статиите, отнасящи се до общотеоретичните въпроси на архивистиката и относно практическото прилагане на действащото законодателство. Не съществуват помагала по архивистика, с изключение на вече остарял и негоден превод на едно иначе добро ръководство – „Ръководство за класиране и описание на архивите”- 1912г. Това е причината да се заемем със задачата да предоставим на читателите и най-вече в помощ на директорите възможност да се запознаят с проблемите на архивирането на документите в просветните звена. Първото специализирано архивно, научно – методическо, тримесечно списание у нас е със заглавие ,,Архивен преглед” и започва да излиза на циклостил през 1954 г. През 1957 г. започва да излиза в два тома и годишно­то списание „Известия на държавните архиви ”.

Обект на книгата „Архивирането в образователната система” са въпросите, свързани с архивирането на документацията в училищата, детските градини и обслужващите звена. Нейните автори направихме опит да отговорим на потребностите на образователната система по отношение на въпросите за архивирането. Разглежданата проблематика съвсем не е изчерпателна, но в основни линии дава задоволителен отговор на нарасналите потребности от информираност. В най-общ план в настоящата книга сме обърнали внимание на практическата дейност, която трябва да бъде извършена във връзка с архивирането на документацията в просветните звена. В книгата е пояснена и голяма част от архивната терминология, което би улеснило служителите и длъжностните лица при осъществяване на архивната дейност в учебното или детското заведение.

Познаването на проблематиката има значение за ра­ботодателите, защото главното, което трябва да знаят директорите е, че те изцяло са отговорни за архивирането на документите. Тази отговорност ще намери израз в осъ­ществяваната от директорите политика по отношение на архивната дейност, която без участието на учителите, служителите и работниците е трудно осъществима.

Изложението не претендира за изчерпателност, но примерите по отделните теми дават възможност за по-добро практическо прилагане на нормативната база, свър­зана с проблемите на архивирането.

Настоящата книга е предназначена за студенти и преподаватели от висшите училища, но най-вече за дирек­торите на училища, детски градини и обслужващи звена, за учителите, служителите и работниците. Считаме, че настоящото издание ще представлява интерес за специалистите, работещи в областта на архивното дело.

Текстовете ще ориентират читателите в новите теоретични постановки за архивирането и ще им послу­жат като практическо помагало за решаване на конкретните проблеми. Основните постановки са разработени на фазата на последните нормативни документи и практически наблюдения. Посочени са конкретни примери от практиката в просветните звена при осъществяването на дейнос­тите по архивирането на документацията.

Разработките се основават на действащите към 31 декември 2005 г. , (но са актуални и днес) нормативни актове и са изцяло съобразени с действащото българско законодателство.

към книгата

Забележки:

  1. създадени в течение на нашата многовековна история
  2. Как си обзаведени архивните помещения, как се запазват архивните материали.