Обогатяване на детските емоции и социалната компетентност на 5-6-годишните чрез художествената литература – резултат от ефективно педагогическо общуване

  • Обогатяване на детските емоции и социалната компетентност на 5-6-годишните чрез художествената литература – резултат от ефективно педагогическо общуване

Обогатяване на детските емоции и социалната компетентност на 5-6-годишните чрез художествената литература – резултат от ефективно педагогическо общуване

 от списание Дом, дете, детска градина – бр. 5/2012г. – Септември-Октомври

 Малинка Владимирова-Петрова

 

Художествената литература е дълбоко емоционална, тя обогатява и разширява кръгозора на децата, събужда у тях различни чувства и желания да изразят своето отношение, развива речта им. В детската градина художествената литература, респективно поезията и музиката, задоволяват естествената нужда на децата от игрова дейност и същевременно подобряват общуването между педагога и децата.

Поезията е част от художествената литература, с която детето се среща още в най-ранните си дни. Заедно с мелодията на приспивните песни тя го успокоява, приспива и развлича. След третата година детето започва да общува интензивно с поезията – заучава наизуст кратки стихчета и песнички, които декламира пред възрастните. Българската поезия за деца има почти век и половина съществуване и винаги е била и остава непресъхващ извор на човешка доброта и нравствена красота, тя е положителен емоционален заряд за всяко дете, докоснало се до нея.[6]

През периода на детството емоциите имат доминиращо значение в структурата на личността. Детето възприема света не толкова чрез мисленето, колкото чрез чувствата си. В Съвременен тълковен речник думата емоция е определена като “душевно преживяване, чувство”.[2] Съществуват различни системи за разграничаване на емоциите: В. Вунд разкрива наличието на над 50 000 чувства у човека, докато според Титченер те се свеждат само до две – удоволствие и неудоволствие, а техните разновидности разпределя в три големи групи (афекти, настроения и сложни чувства); Уотсън разграничава три типа емоции – страх, ярост и любов. Същевременно емоциите, както и чувствата, могат да се разделят на положителни (позитивни) и отрицателни (негативни), както и на висши и нисши. [3]

Аналитичен подход към ролята на емоциите намираме в труда на Е. Бершайд (1987), където е заложено убеждението, че емоциите обогатяват разбирането за междуличностната комуникация, респективно за педагогическото общуване. Голяма част от емоционалното развитие на детето е обект на изследвания, които сочат, че възпитателния процес, изграден въз основата на положително емоционално общуване е ключов фактор за бъдещото формиране на цялостното развитие на личностните черти на детето. Често междуличностното общуване между децата е отражение на взаимодействието и начина на общуване със значимите му възрастни.

Социалната компетентност е във връзка и взаимна зависимост и емоционалната интелигентност на детето. По думите на Е. Голман (Голман, Д. Емоционална интелигентност, 2000) терминът емоционална интелигентност се отнася до способността на детето да разбере емоциите на другите, възприемат фините социални сигнали, „чете“ сложни социални ситуации, и да покаже прозрение за мотивите и целите на другите. Децата, които са с висок социален статус в групата, е вероятно да бъдат социално компетентни. 

Основният източник за възникване на нови чувства и емоции у децата е общуването им с околните. В процеса на общуване с другите детето показва своите преживявания, а те от своя страна са основа на емоциите. Най – голяма е ролята на  на учителя и общуването му с децата. Особено ценно е емоционалното педагогическо общуване с всяко дете – подпомагайки плахите и стеснителни деца, съприживявайки техните тревоги и радости. За да бъде пълноценно общуването трябва да се гради на взаимно уважение и доверие.

В рамките на различните психологически и педагогически изследвания се дават различни аспекти и интерпретации на понятието общуване, където то може да се срещне като идентифицирано с понятието комуникация, или пък само като междуличностно общуване, а също така като осъзнато въздействие, като защитен механизъм и др. Независимо от различните трактовки на общуването единодушни са специалистите, че то има три важни страни – комуникативна, интерактивна и перцептивна. [5]

Педагогическото общуване е важен фактор за формиране на личността на детето. Действа многостранно върху личността  и при положителна насоченост води до обогатяване на нейното възпитание и самовъзпитание. Като се позовава на проф., Петров, П., М. Белова споделя, че “педагогическото общуване се отличава от всекидневното със своята целенасоченост, системност и рагламентираност”. [1]

Ефективното педагогическо общуване зависи от качествата на педагога и от готовността и нагласата на детето да участва в този процес. Личните и професионални компетенции на педагога са критерии за успех в общуването, неговата професионална компететнтност е гарант за развитието на социалната компетентност на децата.

Чрез художествената литература децата общуват непринудено и емоционално. Изключително важен проблем е създаването на условията, атмосферата, обстановката за общуването на децата в групата. От начина, по който детето ще се запознае с новото стихотворение или песен, от емоционалното им поднасяне, зависи и какъв интерес ще прояви детето към тях, как ще ги възприеме. Под ръководството на педагога чрез показ, обяснение, демострация на изпълнението, постепенно децата се увличат по даденото художествено произведение.

Във връзка с разглежданата проблематика проведохме изследване в подготвителна група при ЦДГ “Пролет” гр. Русе, която включи 19 момчета и 8 момичета на възраст 5-6 години. Основната цел, която си поставихме е да се разкрие конкретната зависимост между даденото художествено произведение, начинът на поднасянето й от педагога и видовете емоции на децата. Допускаме, че обогатяването на различните видове емоции у децата на 5-6 – годишна възраст, ще се влияят от съдържанието на конкретното художествено произведение и начинът й на поднасяне от педагога.

Опирайки се на концепцията на Д. Димитров [4] за възпитателното взаимодействие, която гласи, че учителят трябва да превърне своите задачи в задачи на децата, т. е. – да бъдат интересни за тях, да провокират нужната активност, определихме следните задачи, които ще провокират положителните емоции на децата и ще подобрят общуването възпитател – дете:

  1. Да се подберат емоционално наситени, които са интересни за тях, художествени произведения.
  2. Да се проследи спецификата в системата за обогатяването на емоционалните преживявания у 5 – 6 –годишните деца.
  3. Да се установи зависимостта между характера на художествените произведения и видовете емоции.
  4. Да се уточнят оптималните условия за поднасянето на игри–драматизации, позволяващи по- голяма свобода и креативност в дейността.

Методиката включва:

  • Анкета с родители (Приложение №2)
  • Наблюдение по набелязани предварително показатели върху детските прояви по време на общуване с връстници и учителя.
  • Моделирани ситуации със специално подбрани и класифицирани художествените игри за целите на изследването.

Организацията на изследването включи: организиране на тържество по случай Баба Марта и анкета с родители.

По случай празника на Баба Марта организирахме тържество, на което бяха поканени и родителите. В оформянето на материалната среда се включиха  някои от тях. Предварителна подготовка на децата включи (Приложение №1): четене на литературни произведения по темата, избор на музикални произведения, заучаване на песни, стихчета  и танци, изготвяне на покани за родителите.

От постигнатите резултати можем да обобщим следните изводи:

  • художествената литература се възприема с голям интерес от децата;
  • различното жанрово и тематично отношение на художествените произведения въздейства с различна сила върху отделните емоции;
  • изпълнението на литературни произведения или допринесе за по- задълбочено емоционално и смислово общуване с художествения образ и развитие на детската реч.

Анализирайки поведението и изявите на децата, стигаме до извода, че 68% от тях показват силно изразени емоции под влияние на  игрите – драматизации, в които участие взе и педагога. Следователно взаимодействията и взаимоотношенията между педагога и децата при възпитанието, пропити с чувства, съпричастност  и внимание, създават желаната атмосфера на доверие, откровеност и радост от общуването. По този начин се подобрява и комуникативната компетентност на децата, като част от социалната.

Резултатите от проведената анкета с родителите показват, че :

  • По-голяма част от децата се привързват кам значимите близки още повече при съвместно преживяване на художетсвената литература.
  • Децата проявяват стремеж да отразяват себе си в другите – наличие на устойчиво просоциално поведение.
  • На въпроса “Кои качества търпят промяна у детето под въздействието на художествена литература?”, болшинството родители са посочили проявата на агресия и незачитане на другия, което предполага една бъдеща съвместна работа с учителя и родителите, по посока на кооперативното поведение на децата и умението да решават конфликти.

У децата е налице стремеж за Аз – отделянето в дадената социална общност (вкъщи, в групата). Социалната компетентност по отношение проявата на агресия – в  този смисъл, децата би следвало да придобият умения за самоконтрол и социално поведение, включващо великодушие, услужливост, сътрудничество, развиване на позитивни взаимовръзки с околните. В този контекст са налице компоненти на социалната компетентност в сферата на социални умения, имащи поведенчески индикатори.

Социалната и емоционална компетентност на детето зависи от редица фактори, включително и социалната ангажираност и самочувствие, умения за общуване в групата и извън нея. По-внимателният поглед върху механизмите на конкретните проблеми подсказва как този недостиг в емоционалната или социална компетентност полага основите на ниската самооценката на детето.

Празниците и тържествата, благодарение на радостните емоции, съпроводени с използване на различни видове изкуства (художествена литература,  изобразително изкуство, музика) са важна форма на  работа за  повишаване духовната активност на децата, подтиква въображението им, обогатява чувствата и мислите им, развива тяхната реч – тоест разширява социалната им компетентност.

В контекста на нашата визия за необходимостта от работа по посока на обогатяване на социалната компетентност, предстои един по мащабен проект (с голям брой изследвани деца и апробирана методика), който ще даде ясна представа за дефицита на част от нужните компетенции на 5-6- годишните деца и евентуалното им формиране и подобряване, за безпроблемното има включване в училищни условия.

 

 

Литература:

  • [1.]   Белова, М., Теоретични основи на възпитанието, С., 1997, с. 174
  • [2.] Буров, С. и колектив, Съвременен тълковен речник на българския език”, издателство “Слово”, 1998, В. Т., с. 111
  • [3.]  Георгиева, С., “Феномени на възпитанието”, Русе, 2010, с. 134
  • [4.]  Димитров, Д., Предучилищна педагогика – 1 част, Благоевград, 1994, с. 38
  • [5.]  Николов, П. и колектив, Педагогическа психология, Университетско издателство „Неофит Рилски”, 2007, с. 347
  • [6.]  Тонов. А., Христоматия – Българска поезия за деца, изд. “Абагар”, В. Т., 1998, с.5

 

Приложение №1:

Приказка за Баба Марта


            Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Те носели едно име – Сечко. Само че единият наричали Малък Сечко, а другият – Голям Сечко. От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла с благата си усмивка, блестяло слънцето, прелитали весело птичките. Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината, когато топлото слънчице огряло, птичките се обадили, та из тревица стоката си да попасе. 

 – Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко си отиде – думал й свекърът. Преживял е много той и мъдро може да поучи. По слънцето познавал старецът кога ветрове ще завеят, по месецът разбирал кога дъжд ще завали, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее.
– Кърпикожусите цъфтят сега, снахо – топло й напомнил старецът. – Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!
       – Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи – казала снахата и подбрала овцете и козите нагоре към планината.

 Дочула Марта тези думи и тежка мъка й домъчняло. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена й думат!
Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове безмилостно забрулили напъпилата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея.Младата овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците горе в планината. Така останал обичаят да се правят мартеници от червена и бяла вълна, за да радостна Баба Марта и да носи само добрини на хората.

Песен за Баба Марта             Баба Марта – Весела Ангелова
                                                                                                                       

  1. Баба Марта – троп, троп, троп,  Баба Марта откъде ли пак
    бърза през горицата, 
    намери сто къдели?
    мартенички цял вързоп 
                                          Как можа от тез къдели
    носи на дечицата. 
    (2)                                          да направи куп модели?
    2. – Бабо Марто, чик-чирик –                              Казват има тя отмяна –
    вика й врабченцето, 
                                               внучка – пъргава,засмяна.
    мартеничка ми вържи 
                                          Ден и нощ преде,завързва,
    пъстра на вратленцето
    .(2)                               никой не подмина, бърза
                                                                                  тя на баба да помогне.

                                                                               Мартенички, дето върже,

                                                                              там се радва всичко бърже.                                                                                              Нищо, че е тъй красива – нека си отива.

 

Приложение №2:

РУАНГЕЛ КЪНЧЕВ

Факултет природни науки и образование

АНКЕТНА КАРТА

Анкетата е анонимна и се използва с научна цел.

Благодарим, предварително за съдействието!

  1. Кои от изброените специфични особенности са характерни за детето Ви?:

   импулсивност;    неусточивост;   ситуативност;    самочувствие;   наличие на чувство за общност (ние);     желание за игра с другите;    изпитва симпатия и съпреживява на другите;

  1. Смятате ли, че Вашето дете пренася общото емоционално отношение към даден човек, към отделните му постъпки?

   да           не          често             рядко

  1. Детето Ви проявява ли съчувствие не само към близките хора, но и към непознати такива?

   да              не

  1. Преживява ли емоционалната оценка на възрастния и стреми ли се да се съобразява с нея?

   да                не

  1. Колко често зачитате мнението на детето си?

   рядко           достатъчно      често

  1. Проявява ли детето Ви толерантност към срещуположния пол?

   да               не           рядко

  1. Бихте ли описали с една дума емоционалните отношения между Вас и Вашето дете?

…………………………………………………………………………………..

  1. Кои качества търпят промяна у Вашето дете, при въздействието на художествена литература?

……………………………………………………………………………………………….

 

 

Русе, 2012                                                                                           Изготвил: М. Петрова

 

 

Leave A Comment